Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Е — въздъхна Бердин. — Ще продължавам да търся дали не споменава някъде в дневника дали Храмът на ветровете не се е сринал в пропастта, или пък е бил бутнат.
Ричард кимна.
— Може би в дневника има още нещо по този въпрос.
— Господарю Рал, дали ще намерите време да ми помогнете, преди да заминете заради сватбата си?
Над голямата зала надвисна ледена тишина.
— Бердин… — устата на Ричард се отвори, но от нея не излязоха повече думи.
— Чух, че войниците са добре — продължи тя, хвърли бърз поглед на Калан, после отново погледна Ричард. — Казахте ми, че двамата с Майката Изповедник ще отидете да се ожените веднага щом войниците се оправят. Сега те вече са добре. — Тя се усмихна широко. — Знам, че съм ви любимката, но не сте си променили решението заради мен, нали? Май започна да ви втриса, а?
Тя зачака отговор, без да забелязва, че никой в залата не се усмихва на шегата й.
Ричард не можеше да продума. Нямаше сили да й го каже. Калан знаеше, че тя е причината той да се страхува да произнесе думите — за да не разбие сърцето й.
— Бердин — прошепна тя в тягостната тишина. — Двамата с Ричард няма да заминаваме, за да се оженим. Сватбата е отменена. Поне засега.
Макар да го прошепна, думите й прозвучаха в мраморното помещение все едно че ги бе изкрещяла.
Нарочно безизразното лице на Надин говореше повече, отколкото ако се бе усмихнала широко. Някак си дори бе по-лошо, отколкото да го бе направила. Тъй като така бе още по-очевидно, че потиска истинските си чувства, но въпреки това никой не можеше да я упрекне за нищо.
— Отменена ли? — запримига удивено Бердин. — Защо?
Ричард я погледна, страхувайки се да размени поглед с Калан.
— Бердин, Джаганг запали чума в Ейдиндрил. Точно за това говореше пророчеството долу в дупката. Длъжни сме да останем тук при хората, а не да си гледаме… Как би изглеждало, ако…?
Той замлъкна.
Книгата се отпусна в ръцете й.
— Съжалявам.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Калан гледаше през прозореца падането на нощта и сипещия се сняг. Зад нея Ричард седеше на масата си, златотканото му наметало бе провесено на облегалката на стола. Докато чакаше офицерите, помагаше на Бердин в разчитането на дневника. Повече говореше Бердин. Той само от време на време измърморваше по нещо като коментар на казаното от нея относно значението на една или друга дума. Калан си помисли, че колкото е уморен, едва ли е много полезен на Морещицата.
Хвърли поглед през рамо. Дрефан и Надин се бяха скупчили край огнището. Ричард ги бе помолил да дойдат с тях, за да могат да отговарят на евентуалните въпроси на генералите. Надин се бе съсредоточила в Дрефан, съзнателно избягвайки погледа на Ричард и особено на Калан. Може би защото знаеше, че Калан би усетила триумфа в очите й.
Не. Триумфираше не Надин, а Шота. Но те само отложиха сватбата. Само докато… докато какво? Докато успеят да спрат чумата? Докато измрат повечето жители на Ейдиндрил? Докато те самите се заразят и умрат, както предричаше пророчеството. Калан се приближи до Ричард и отпусна ръка на рамото му. Отчаяно се нуждаеше от близостта му. С благодарност усети как той я хваща за ръката.
— Само отлагаме за малко — прошепна тя, надвесена Над ухото му. — Това нищо не променя, Ричард. Просто забавя нещата, само толкова. Обещавам ти. Той я потупа по ръката и й се усмихна.
— Знам.
Кара отвори вратата и се вмъкна в стаята.
— Господарю Рал, идват.
— Благодаря, Кара. Остави вратата отворена и ги по кани.
Райна запали цепеница в огъня. Подпря се на рамото на Бердин за равновесие, докато се навеждаше да запали лампата в другия край на масата. Дългата й тъмна плитка се плъзна през рамото й и погъделичка Бердин по лицето. Морещицата се почеса и дари Райна с бърза усмивка.
Да види човек двете Морещици да се докосват или да си обръщат каквото и да е внимание пред чужди погледи, бе рядко явление. Калан знаеше, че се дължи на видяното от Райна през деня. Младата жена също се чувстваше самотна, имаше нужда от близко присъствие и утеха. Колкото и ужасяващо да бе обучението им, колкото и издръжливи да бяха на болка, човешките им чувства бяха започнали да се възвръщат. Калан започваше да забелязва в тъмните очи на Райна, че видяното страдание и смърт, особено на деца, й бе повлияло.
Чу как Кара казва на мъжете в коридора да влязат. Мускулестата фигура на посивяващия генерал Кърсън, както винаги внушителен с безупречната си кожена униформа, се появи на прага. Под ризницата изпъкваше релефът на силните му ръце.
Зад него вървеше командирът на Келтонските части — набитият генерал Болдуин. Той бе по-възрастен, с тънки бели мустаци, краищата на които се спускаха надолу покрай брадичката. Както винаги изгледаше великолепно, наметнат с изящното си късо наметало, закрепено на едното рамо с две копчета. На гърдите на жълтеникавата му униформа бе извезан хералдически знак, състоящ се от жълт и син щит, разделени диагонално от черна линия. Светлината на лампите се отразяваше в орнаментираната тока на колана му и в сребърната му ножница. Беше колкото жесток, толкова и ослепителен на вид.