Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Знам. Точно затова се страхувате от Кулата. Прекарал ви е по изключително опасен маршрут. Аз ви водя по пътя, който обикновено използвах за влизане. Той е доста по-добър. Ще видите. Не е предназначен за външни посетители, а за хората, които живеят и работят тук. Гостите влизат през друга врата. Посреща ги часови, който изслушва желанията им.
Отвъд тунела трите коня забелязаха просторна тучна ливада. Чакълената пътека минаваше покрай стената, зад която бе официалният вход за Кулата. От другата страна лвадата бе ограничена с мрежа. Вляво оградата преливате към стената на Кулата. Отзад се намираха конюшните. Калан скочи от седлото и отвори вратата. След това трите жени свалиха седлата и такъмите от конете си, пуснаха животните да пасат и да тичат на свеж въздух из ливадата.
Дванайсет широки гранитни стъпала, изгладени и заоблени през хилядолетията, водеха към стеснен вход, към семпла, но стабилна двойна врата на самата Кула. Кара и Бердин последваха Калан с лампи в ръце. Огромното фоайе погълна светлината, слабите пламъчета лизваха лекичко само най-близките колони и арки.
— Какво е това? — шепнешком попита Бердин. — Нещо като че ли капе.
— Тук няма… плъхове, нали?
— Всъщност това е фонтан — отвърна Калан и гласът й отекна в далечината. — И, Кара, да, в Кулата има плъхове, но не и там, където ви водя. Обещавам ти. Дай ми лампата си. Нека ти покажа красотата на тази страховита тъмница.
Калан взе лампата и се запъти към една от главните лампи, окачена на дясната стена. Можеше да отиде и без помощта на лампата — както бе правила често, — но й трябваше огън. Откри главната лампа, отмести назад високото й стъкло и я запали от лампата на Кара.
Фитилът се запали. Останалите лампи в стаята засвистяха последователно и също пламнаха. Бяха стотици, запалваха се по една, по две, от двете страни на помещението — Всяко „фсст“ биваше последвано почти веднага от следващо, щом пламъкът на главната лампа достигнеше до поредната. Помещението ставаше все по-светло.
За броени секунди фоайето грейна, обляно в меката жълто-оранжева светлина на лампите. Кара и Бердин зяпнаха.
Стъкленият прозорец на трийсетина метра над главите им сега беше тъмен, но денем през него нахлуваха слънчеви лъчи, които изпълваха помещението с топлина и вид, с белосани стени и таван, така че лампата й осветяваше пътя по-добре.
По пътя си през белия коридор не попадна на никакви щитове. Една стълба я отведе още по-надолу в Кулата. Друг каменен коридор най-долу я изведе бързо напред отново без никакви щитове. Тя изброяваше мислено всички коридори, зали, стълбища и тунели и бе напълно сигурна, че като избягва грешните пътища, по които бе тръгвала, ще открие безопасен път за влизане и излизане от кулата на Коло.
Отвори вратата в дъното на каменния коридор и се оказа стъпила на алея с железни перила. Повдигна лампата високо пред себе си. Намираше се в основата на кулата. Алеята опасваше фоайето. Нагоре във вътрешността на огромната кула се виеха стълби, на площадките им се виждаха още врати. В центъра, в дъното на кулата, имаше басейн с черна вода. Тук-там повърхността беше назъбена от остри камъни. Плуваха животинки. На камъните си почиваха саламандри, очите им се извърнаха към нея.
Точно тук двамата с Ричард се бяха борили с кралицата на сбързовете. Вонящите й, разбити яйца все още се виждаха по камъните. Парчета от вратата на стаята на Коло, плуваха в басейна. Върху тях се бяха настанили по-големи животинки, които изсумтяха възмутени от нарушаването на спокойствието им.
От другата страна на басейна се намираше коридорчето към стаята на Коло.
Калан забърза към широката платформа пред входа й. Вратата и касата липсваха, от тях бяха останали само почернели, нащърбени ръбове. На места самият камък бе разтопен като восък. Стената покрай вратата бе покрита с черни ивици сажди, вследствие на нечовешката сила, която я бе отворила за пръв път от хилядолетия насам.
Заедно с унищожаването на Кулите на смъртта Ричард развали и магията, държала запечатана тази стая. Кулите държаха Стария свят отделен от Новия от три хиляди години насам. Те държаха заключена и стаята с Плъзгата, както и човека, имал нещастието да бъде неин пазач по онова време.
Калан пристъпи в стаята, където бе умрял Коло — където живееше Плъзгата. Под краката й изпращяха отломки. Тишината бе потискаща и отекваше в ушите й и тя с облекчение се вслушваше в шума от стъпките си.
Ричард бе събудил Плъзгата след сън, продължил няколко хилядолетия. Тя го отнесе до Стария свят, за да може той да върне Калан обратно в Ейдиндрил. След завръщането си я сложи обратно да заспи. През всичките години, прекарани в Кулата, Калан никога не бе чувала за съществуването на Плъзгата.