Храмът на ветровете

В стаята плъзна притеснен, напрегнат разговор.

— Чертаем пред вас най-мрачната картина — каза Дрефан, приковавайки към себе си сериозните им погледи. — Не искаме да ви представяме нещата в по-добра светлина. Но има и някои хубави страни. Най-важното е времето. Чумните епидемии, които съм виждал и за които съм чел, се разпространяват най-ужасяващо в летните горещини. Не мисля, че тукашната ще успее да набере сила и мощ при това хладно време. Поне това е в наша полза.

Мъжете въздъхнаха с подновена надежда. Не и Калан.

— Още нещо — каза след малко Ричард и изгледа мъжете пред себе си един по един. — Ние сме Д’Харанци. Хора на честта. И ще се държим като такива. Не искам да лъжете хората относно опасността, надвиснала над всички ни, да ги уверявате, че риск няма. В същото време не искам и съзнателно да всявате паника сред тях. Те и без това ще се уплашат достатъчно. Освен това сте и войници. Тази битка е не по-малко сериозна от всяка друга. Такава ни е работата. Ще се наложи някои от вас да останат в града, за да помагат. Ще има нужда от въоръжени сили, които да потушат всеки смут, който е възможно да се надигне. Ако има бунтове, както по време на червената луна, искам да ги потушавате незабавно. Използвайте всички необходими средства, но не повече. Помнете, населението на този град е от наши сънародници — ние сме техни защитници, а не техни завоеватели. Ще ни трябват хора, които да помагат в изкопаването на гробове. Не мисля, че ще успяваме да горим толкова много трупове, ако чумата се развихри.

— Колко предполагате, че може да умрат, Господарю Рал?

— Хиляди — отвърна вместо него Дрефан. — Десетки хиляди. — Синият му поглед обгърна всички присъстващи. — Ако нещата се влошат, може би повече. Чел съм за епидемия, покосила всеки трима от четирима жители на близо половин милионен град.

Един офицер в дъното на групата подсвирна тихичко.

— Още нещо — каза Ричард. — Някои от хората ще изпаднат в паника. Ще искат да избягат от Ейдиндрил, за да се отдалечат от опасността. Повечето ще искат да останат, не само защото това е единственият им дом, но и защото това е единственият живот, който познават. Не можем да позволим на хората да напускат града и да разпространяват чумата и по други места в Средната земя или дори по-надалеч, в Д’Хара. Тя трябва да остане заключена тук. Ако хората искат да избягат от града и да се скрият в околните възвишения, отделяйки се от съседите си, за които се съмняват, че са заразени, ще трябва да проявим разбиране към страховете им. Трябва да им позволите да отидат извън града, ако желаят, но ще са принудени да останат наблизо. Искам войниците, които ще се разделят на отряди, да оградят града и околностите му, завардвайки всички пътища към и от Ейдиндрил. Всички трябва да останат в тези граници. Всеки, който тръгне да бяга, може да е заразен, без да го знае, и по този начин да изложи на опасност и други хора извън града. Като крайна мярка ви е позволено да прилагате сила, за да им попречите да разпространяват чумата извън рамките на града. Моля ви да не забравяте, че това не са престъпници, а просто хора, уплашени за живота си и за живота на семействата си. Онези, които напуснат града, за да чакат утихването на епидемията, скоро ще останат без храна, каквато едва ли ще намерят в околните местности. Това, че ще умрат от глад, няма да е по-различно от смъртта, причинена о чумата. Припомнете им го и им кажете, че няма да се правят компромиси, ако някой бъде заловен, че опустошава чужди ферми. Анархия няма да бъде допусната. Е, засега като че ли това е всичко, което исках да ви кажа. Въпроси?