Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Дори не можеше да си представи каква ли сила са притежавали магьосниците от древните времена, за да създадат подобно същество. И как бяха успели да я накарат да спи толкова дълго време, за да може да бъде събудена отново за живот. Само богатото й въображение можеше да гадае каква ли сила притежава Ричард — сила, която самият той не разбира.
А на какво ли бяха способни древните магьосници, познаващи добре дарбата си? Какво ли можеха да сторят с подобна неописуема магия? И как ли е изглеждала война между магьосници с подобни качества?
Само при мисълта за тези ужаси косата й настръхна.
Сигурно бяха се случили неща като тази чума, надвиснала над главите им в момента. Сигурно магьосниците са били способни да причинят такива неща.
Лампата освети костите на Коло край стола. Върху прашната маса все още си стояха мастилницата и перодръжката. Овалната стая, широка трийсетина метра, бе захлупена от висок сводест таван — горе-долу на същата височина.
В средата се намираше кръглата каменна стена, подобна на кладенец, с диаметър десетина метра. Това бе обиталището на Плъзгата. Калан вдигна лампата към стената на Кладенеца и надзърна плахо в мрачната дупка, обиколена от стени, които сякаш се спускаха в безкрая.
Калан разочаровано отпусна рамене. Беше сигурна, че ще намерят такива записки, за да ги дадат на Ричард.
— Никъде. Ако не е тук, значи просто няма записки точно от този процес. Или пък са унищожени. От онова което казва Коло, по негово време в Кулата царял пълен хаос. Може да са били твърде заети, за да си водят записки.
Бердин килна глава на една страна.
— Но можем да продължим да търсим поне до зазоряване.
Калан обгърна с поглед помещението.
— Не. Би било загуба на време. По-добре да си запълниш времето с работа върху дневника на Коло. Щом не разполагаме със записки от процеса, преводът на дневника би бил най-полезен за Ричард. Може да откриеш нещо важно там.
В светлата библиотека решителността на Калан се разколеба. Започна да преосмисля плана си.
— Е — обади се Кара, — тогава май ще е най-добре да се връщаме. Не се знае какви може да ги е забъркала Надин. Ако се намъкне в стаята на Господаря Рал, пришки ще й излязат да го целува, докато той спи и е в безпомощно състояние.
Бердин сви устни и щипна Кара по ръката.
— Какво ти става? Майката Изповедник е сестра по Агиел.
Кара примигна изненадано.
— Прощавай. Просто се шегувах. — Докосна Калан по ръката. — Знаеш, че ако пожелаеш, ще убия Надин — трябва само да ми кажеш. Не се тревожи, Райна няма да пусне Надин в стаята му.
Калан избърса една сълза от бузата си.
— Знам. Просто при всичко, което става… знам.
Реши. Сигурно ще е от полза на Ричард да намери отговор. Сигурно ще му е полезно да открие нещо, което да спре чумата. Калан си даде сметка, че просто си търси извинение. Знаеше защо го прави.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Намерихте ли каквото търсехте? — попита Райна Калан, Кара и Бердин, щом трите се приближиха по коридора.
— Не — отвърна Калан. — Няма записки от процеса.
— Съжалявам — каза Райна.
Калан посочи към вратата.
— Някой да се е опитвал да го безпокои?
Райна се ухили самодоволно.
— Тя. Искаше да види как е Господарят Рал. Да се убеди, че е заспал, така каза.
Не беше нужно Калан да я пита за кого говори. Кръвта й кипна.
— И ти я пусна?
Райна се усмихна с характерната си мрачна усмивка.
— Надникнах в стаята, видях, че Господарят Рал спи, и й казах, че всичко е наред.
— Добре. Но тя сигурно ще се върне.
Райна се усмихна по-широко.
— Не мисля. Казах й, че ако още веднъж се появи в коридора тази нощ, ще усети Агиела ми върху голото си дупе. На тръгване у нея не остана и капка съмнение, че наистина го мисля.
Кара се изсмя. Калан не успя.
— Райна, късно е. Идете да поспите двете с Бердин — Калан улови бързия й поглед към Бердин. — Тя, също като Господаря Рал, има нужда от почивка, за да може да работи по-пълноценно над дневника утре. Всички имаме нужда да поотпочинем. Улик и Иган ще пазят Ричард.
Райна плясна Улик в корема с опакото на ръката си.
— Навити ли сте, момчета? Ще се оправите ли без мен?
Улик изгледа намръщено Морещицата.
— Ние сме личните гардове на Господаря Рал. Ако някой се опита да влезе в стаята му, докато вие дотичате няма да има в какво да впиете зъб.
Райна сви рамене.
— Е, момчетата май ще се оправят и сами. Да вървим Бердин. Време е най-после да изкараш една нощ в сън.
Кара остана до Калан, докато двете Морещици се отдалечаваха надолу по коридора, оглеждайки с критично око часовите.