Храмът на ветровете

— Предпазни мерки ли, Господарю Рал? Че какви могат да се вземат? Имате ли лекарство за хората, а населението на града?

Ричард потърка пръсти в челото си, заби поглед в масата пред себе си.

— Не, генерале, не разполагам с лекарства — прошепна той. Всички чуха думите му, въпреки че ги изрече едва-едва. В стаята цареше гробна тишина.

— Тогава какви…?

Ричард се изпъна.

— Трябва да разделим войниците. На отряди. Брат ми и друг път се е сблъсквал с чумата. Склонни сме да вярва ме, че се разпространява от човек на човек — както кога то в една къща има грип и останалите членове на семейството, поради близостта си до болния, също се разболяват.

— Чувал съм, че чумата се предизвиква от лош въздух на определено място — отбеляза един офицер в дъното на групата.

— Това също бе отбелязано като възможност — каза Ричард. — Казаха ми още и че може да бъде предизвика на от редица други неща — лоша вода, лошо месо, сгорещена кръв.

— А от магия? — попита някой.

Ричард пристъпи от крак на крак.

— Това също не е изключено. Някои казват, че може да е прокоба на духовете към нашия свят, наказание за нещо. Самият аз не съм склонен да вярвам. Днес следобед бях в града и с очите си видях как умират невинни малки деца, как страдат. Не мога да повярвам, че духовете са способни да причинят подобно нещо, независимо колко са недоволни от хората.

Генерал Болдуин потърка брадичката си.

— Тогава как мислите, какво разпространява болестта, Господарю Рал?

— Не съм специалист, но се осланям на мнението на брат си, че чумата е като всяка друга заразна болест — предава се по въздуха или чрез пряк контакт. Това ми се струва по-логично, макар тази болест да не е просто обикновена. Чумата, както ми бе обяснено, почти във всички случаи има летален изход. Ако наистина се предава от човек на човек, значи нямаме нито секунда за губене. Трябва да направим, каквото е по силите ни, за да я задържим далеч от войската. Искам да разделите частите си на по-малки отряди.

Генерал Кърсън разпери отчаяно ръце.

— Господарю Рал, защо просто не използвате магията си и не ни отървете от напастта?

Калан докосна Ричард по гърба, подсещайки го да си държи нервите. Той обаче и без това като че ли не беше ядосан на генерала.

— Съжалявам, но точно сега не знам що за магия би могла да излекува града. Не съм чувал някога магьосник да е спасявал хората от чума. Трябва да разберете, генерале, че това, че някой притежава магия, не означава, че може да отблъсне самия Пазител, когато той протегне ръка към него. Ако магьосниците можеха да го правят, уверя вам ви, гробищата щяха да изчезнат поради липса на клиентела. Магьосниците не притежават силата на Създателя. В нашия свят съществува равновесие. Също както всички ние, и особено войниците, помагаме на Пазителя да носи смърт в този свят, можем да станем част от делото на Създателя в сътворяването на живота. Ние знаем, може би по-добре от другите хора, че на плещите на войниците лежи задължението да пазят мира и живота. Равновесието се постига, като понякога се налага да отнемем живот, за да спрем враг, който би причинил много повече злини. Това остава след нас, с това биваме запомнени, а не с живота, който се опитваме да спасим. Магьосникът също трябва да е в равновесие, в хармония със света, в който живее. Както Създателят, така и Пазителят играят определена роля в нашия свят. Не е във властта на обикновен магьосник да им диктува какво да правят. Той може да полага усилия в съчетаването на събития, които да доведат до определен резултат — например сватба. Но не може да диктува на самия Създател да извика на живот ново същество, като резултат от този брак. Един магьосник трябва винаги да помни, че той действа тук, в този свят, и трябва да прави всичко, което е по силите му, за да помага на хората, също както фермерът би помогнал на съседа си в жътвата или пък в потушаването на избухнал пожар. Има неща, които магьосникът, за разлика от хората които не притежават магия, може да направи. Също както вие тук, силни и здрави мъже, можете да въртите в ръцете си тежка бойна брадва, която един старец не би могъл дори да повдигне. Макар да имате мускули и сила, за да го направите, не сте способни да извършите нещо, което не е предвидено за мускулите ви. Като например мъдростта, трупана у стария човек с годините и опита. Той може да ви победи с познанията, а не с мускулите си. Независимо колко велик е един магьосник, той не може да създаде живот. А една млада жена, без каквато и да е магия, опит или мъдрост, може да го направи. Значи в крайна сметка излиза, че тя има повече общо с магията от него. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че фактът, че съм се родил с дарбата, не означава, че дарбата ми може да спре чумата. Не можем да разчитаме на магията, за да решим всичките си проблеми. Да познава границите на силата си е толкова важно за един магьосник, колкото е важно за един командир да познава възможностите на войниците си. Мнозина от вас са виждали какво може мечът ми срещу врага. Но колкото и жестоко оръжие да е той, не може да достигне този невидим враг. Други видове магия вероятно ще се окажат също толкова безпомощни.