Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Аз бих могъл да използувам слабостта ти — рече той. — Но зная, че с това ще те направя нещастна за цял живот. Аз съм ти толкова признателен, че не бих могъл да ти сторя зло, нито да те изложа на безчестие. Още утре може би ще се разкайваш за онова, що днес направи.
Вдовицата сключи вежди.
— Значи ме презираш! Не ме искаш, в твоето сърце няма място за мене. Добре тогава, зная какво ме очаква.
В тази минута влезе доктор Белон. Той беше ням свидетел на тази изповед. Пошепна на Бояновски:
— Какво направи, клетнико?
— Това, което сърцето и честта ми налагат — отговори той също така тихо.
— Не знаеш ли, нещастнико, че отхвърлената жена не забравя никога да си отмъсти на онзи, който я е отблъснал? Тя ще ти отмъсти, още повече че ти си в нейни ръце.
Бояновски понечи да му отговори, но някой похлопа на прозореца.
— Ей, хубавичка вдовичке, отвори. Ще ти съобщя нещо важно — обади се отвън един глас, който бе познат на всички.
Беше на околийския началник.
— Какво ли иска този човек? — каза вдовицата, като се опомни. — Скрийте се, докторе; не трябва да ви види тука.
Докторът влезе в съседната стая, а тя отвори вратата на капитана, който влезе, като се смееше.
— Не се плашете — рече капитанът, като забеляза Бояновски в ъгъла. — Дойдох да се посъветвам с госпожа Симонова. Прерових стария сибирски закон и открих, че беглецът не може да живее в къщата ви, докато не се венчаете, а това трябва да стане преди залез слънце. За това и дойдох. Държанката на Николин прерови всичките закони и може да намери тази точка. Трябва да побързате да се венчаете, за да не стане късно.
Той улови вдовицата за ръката и я заведе настрана, за да не чуе Бояновски онова, което щеше да й каже.
— Аз ви дължа много, но дълг за дълг, гласи поговорката. Ще ви помоля да ми услужите с още 400 рубли.
— Ще ви дам — рече вдовицата. — Само бързайте да ми изпратите свещеника.
Капитанът се почеса по ухото.
— Ще ми дадете тогава вашата кола, тъй като на идване видях свещеника в една кръчма. Беше се понапил.
— Излей тогава една кофа вода на главата му. Венчавката трябва да стане след един час.
— Ако трябва, и на гръб ще го донеса. Той излезе, като се смееше.
Вдовицата остана с Бояновски, приближи се до него и с наведени очи каза:
— Съдбата ни свързва насила. Аз не бих могла да те покровителствувам, ако не станеш мой мъж. Насила няма да те принуждавам, трябва да се съгласиш, ако ти е скъп животът.
— Не се двоуми, Бояновски — обади се докторът. — Днес имаш един случай да станеш свободен гражданин в Сибир, а утре ще бъде късно.
Бояновски започна да скубе косите си.
— Аз съм женен човек и не мога да се съглася, защото ще бъде голям грях. Вие, Белон, знаете какво очаква оня, който има две жени.
— В това положение друго не ти остава. Можеш да се ожениш само формално и след като се венчаеш, ще бъдеш свободен човек.
— Ще се съгласи ли на това вдовицата Симонова? — попита Бояновски.
— Съгласна съм — реч е вдовицата с кротък глас. — Щом свещеникът ни венчае, на другия ден това ще се забрави и аз ще те придружа през Сибир като свободен човек. Когато стигнем до границата между Европа и Азия, ще се разделим завинаги. В широкия свят ти ще забравяш жената, която чезне за тебе в Сибир!
Гласът й се задави в сълзи.
Преди да вдигне глава, Бояновски взе ръката й и горещо я целуна.
— Хиляди пъти ти благодаря за великодушието. Никога не ще те забравя и винаги когато си спомня за тебе, ще те благославям.
Изминаха няколко минути в мълчание. Зачу се трополене на кола, след малко двама души слязоха от нея. Това бяха капитанът и свещеникът, но влезе само първият.
— Свещеникът остана навън, защото се страхува да не го видите пиян. Той има едно условие.
— Условие? Какво? — запита вдовицата.
— Иска да ви венчае в тъмна стая. Вдовицата се изсмя на това.
— Ще изпълня това негово желание — каза тя. — Като затворя капаците на прозорците, стаята ще стане тъмна.
Каза това и начаса го изпълни.
Веднага в стаята стана много тъмно.
Капитанът доведе свещеника, който с колебливи крачки се доближи до младоженците.
Свидетели на венчаването бяха капитанът и доктор Белон.
С глас, който звучеше по-скоро като бучене, отколкото като пеене, той изчете обичайните молитви на церемонията, след което хвана ръцете на двамата и ги благослови.
То беше някаква особена венчавка, каквато никъде по света не бе ставала. Тия, които се венчаваха, не можеха да се видят.
Бояновски усещаше, че ръката на Симонова трепери.
След като чуха и последното амин, капитанът хвана свещеника за ръката и го изведе от стаята. Мимоходом прошепна на Симонова: