Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Няма да го направят — каза вдовицата Симонова, — защото има начин да им забраня да пристъпят прага на дома ми.
— Мамиш се — рече Бояновски. — Как е възможно да попречиш на тези изроди да преследват жертвата си?
Симонова се засмя някак особено.
— Друг път ще поговорим за това. Сега не бива да говориш дълго, ще ти навреди.
После тя изтича навън и Бояновски чу, че съдовете почнаха да дрънкат и усети приятната миризма на подкрепителната супа. Тази миризма имаше необикновено силно въздействие върху Бояновски. Апетитът му се увеличаваше все повече и повече и той чувствуваше нужда да се подкрепи с храна, за да може да продължи пътя си.
Симонова не се забави и отново дойде, като носеше пълна паница със супа.
— Супата е направена от сибирски зеленчук — каза тя, след като постави пред Бояновски едно малко столче, на което сложи паницата. — Този зеленчук се бере само през определено време на годината и се суши по особен начин.
Бояновски не дочака да го поканят втори път, взе лъжицата и като изяде всичката супа, почувствува се подкрепен и в приятно настроение, в каквото отдавна не се беше намирал.
В това време вдовицата седеше в един ъгъл и радостно наблюдаваше как гостенинът й лакомо сърба супата.
— От колко дни съм при теб? — попита Бояновски.
— Три — отвърна тя. — Аз се бях отчаяла; мислех, че няма да се събудиш, а бях самичка. Страхувах се дори да повикам приятеля ти доктора, понеже някои можеше да разбере, че го викам за болен човек.
Учуден, Бояновски попита:
— Какво? Ти познаваш доктор Белон? — възкликна той разтревожен, защото очакваше да научи нещо и за Наталия.
— Запознах се с вашия приятел, когато отидох да ви снема от бесилката. Той беше дошъл да пререже вените ви, за да не би да ви закопаят жив.
Бояновски си спомни за обещанието, което му бе дал докторът. Сега му стана ясно какво щеше да го сполети, ако докторът бе прерязал вените му. Ако беше дошъл само няколко минути по-рано, преди Симонова, той щеше да пререже вените не на мъртвец, а на жив човек. Тогава щеше да умре не от ръцете на палача, а от ръцете на свой приятел.
— Да не би изчезването на моя труп да е предизвикало някакво съмнение? — попита Бояновски.
На лицето на вдовицата се появи весела усмивка.
— Тъй е. Наивните селяни по различни начини си обясняваха това. Предполагаха, че Бог е сторил някакво чудо и никой нямаше да те търси, ако не беше онази никаквица Марушка, която е разпратила навсякъде потери да те дирят.
— Марушка значи е мой смъртен враг! Тогава аз съм изгубен, защото тя ще ме търси, докато ме намери.
— Възможно е да дойде — съвсем тихо рече вдовицата. — Ала няма да те вземе. Мисля, че след като се е уверила, че те няма никъде, най-после е престанала да те дири.
Още не беше произнесла последната дума и на вратата тихичко се почука.
Вдовицата се стресна и лицето й пребледня.
— Богородичке, кой ли идва сега?
Като събра сили, Бояновски стана прав и попита:
— Трябва ли да се скрия? Тя се замисли за минутка.
— Не — каза решително. — В случай, че са шпиони, те не могат да обискират къщата ми.
Отново се похлопа. Вдовицата изтича навън. След като въздъхна още един път, тя извика:
— Кой желае да влезе при вдовицата Симонова?
— В името на Бога, това съм аз, госпожо. Имам да ви съобщя една важна новина.
На вдовицата се стори, че този глас й е познат, ала за да се увери, още веднъж попита:
— Кажете си името, искам да зная името ви.
— Аз съм доктор Белон — чу се отвън.
Сибирската селянка веднага отвори вратата и пусна доктора да влезе.
Лицето му показваше, че носи някаква важна новина.
— Къде е Бояновски? — попита той.
Вдовицата мълчаливо посочи стаята, в която се намираше Бояновски.
Докторът затвори вратата и заедно с вдовицата се отправи към Бояновски.
— Това сте вие, приятелю — рече Бояновски. — А аз помислих, че са дошли моите убийци.
— Какво чудо наистина! Простих се с умиращ, а сега е жив и се здрависвам с него.
Бояновски протегна ръце към доктора. Последният сърдечно ги стисна и с колеблив глас каза:
— Трябва да ви съобщя нещо неприятно. Марушка и убийците ви на всяка стъпка ви преследват.
Бояновски се разтрепера.
— Тогава те знаят, че съм тук.
— Всичко знаят и тази нещастница е дала клетва да ви отмъсти. Въоръжила е и всички селяни и им е обещала богата награда, ако ви намерят и ви заведат при нея. Вие не знаете какво въздействие упражняват парите над тези жалки хорица.