Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Всички мълчаха.
Не след дълго пак се чу гласът на Марушка.
— Пред мен е сгрешил и аз имам право над него, защото искаше да убие моя мъж.
Вдовицата се изсмя.
— Слушайте, приятели мои, това е лъжа — извика тя. — Казва, че Бояновски искал да убие мъжа й, а тя няма никакъв мъж. Тя е само държанка на човека, когото наричат Сибирски тигър.
Марушка побесня от гняв.
— За тези думи скъпо ще заплатиш — крещеше тя. — Капитан Николин къщата ще ти запали.
— Нека се опита — скромно отвърна Симонова. — Но трябва да знае, че за пас, бедните сибирски селяни, има правда. Очите на царя виждат всичко, дори и в най-затънтените сибирски краища.
— Царят не ще търпи да обиждат един негов верен служител. Аз съм ти сега цар, защото избавлението ти е в моите ръце. Не препречвай пътя ни, защото ще запалим къщата пред очите ти.
— Няма да ви пусна и няма да ви го предам, докато съм жива — каза Симонова.
— Влизайте тогава в къщата! — извика Марушка. — Защо сте взели тези брадви и тези сопи? Защо се двоумите? Запалете къщата и нека цялата лумне в пламъци!
Като видя, че селяните още се двоумят, тя добави:
— Славен ще бъде този пожар, защото ще утоля жаждата ви с ракия.
Казаното от нея стигаше, за да накара селяните да се нахвърлят върху къщата. Започнаха като бесни да се катерят по стълбите.
— Назад! — извика Симонова. — Не знаете ли старите сибирски закони?
— Кои закони? — викнаха селяните.
— Оня закон — подхвана вдовицата, — който казва: ако заточеник успее да намери убежище в къщата на някоя вдовица и ако тя иска да му стане жена, наказанието му се отменя. Забравихте ли този толкова познат закон?
Старецът вдигна ръка в знак, че иска да говори.
— Известен ни е този закон, дъще, и не ще се намери никой в Сибир, за когото да не е свят.
— Добре тогава, няма да прекрачите прага на къщата ми, щом законът е свят за вас. Слушайте, приятели, аз реших да стана жена на Бояновски.
След като изрече това, Бояновски излезе от къщата и се приближи до нея.
Щом го видяха, селяните отново се раздвижиха.
Симонова сключи ръце около врата на Бояновски и сложи глава на гърдите му.
— Вървете хора, убийте го, след като убиете и мене, защото още преди залез слънце ще бъда негова жена.
Тя отправи към Бояновски поглед, пълен с неизказана нежност, и в този поглед Бояновски можеше да прочете само желанието й да има неговата любов.
Старецът, когото всички слушаха, обясни на селяните, че Бояновски вече е свободен и никой да не смее косъм да откъсне от главата му, докато се намира в къщата на вдовица.
Марушка все още се опитваше да ги разколебае.
Тя обещаваше голяма сума на онзи, който предаде Бояновски жив в ръцете й. Много работи обещаваше, ала нищо не помогна, защото всички тачеха сибирските закони като светиня.
— Нищо не можем да ви помогнем, госпожо — казваха селяните, като свиваха рамене. — Сега той е наш, свободен е вече.
— Всички ви ще съсипя! Ще видите какво мислят в Петербург за вашите стари сибирски закони. На тях там се надсмиват и се подиграват.
Селяните се начумериха.
— Тъй, а! Подиграват се с нашите закони! Нека, нека се надсмиват, но ние няма да им позволим да оскърбяват нашите закони. И ако някой от Петербург посмее да ни нападне, ей Богу, ще има да помни. Ние си живеехме мирно и тихо. Ти и твоят капитан Николин докарахте нещастие в нашето село.
— Та и сам бог е против вас, защото, ако не беше тъй — каза един белобрад старец, — Бояновски нямаше да се спаси от бесилката.
Това тъй силно подействува на селяните, че почти всички вече бяха на страната на Бояновски.
Като разбра, че нищо не ще й помогне, Марушка се обърна и негодувайки, си тръгна по пътя, по който бе дошла.
— Каня всички ви на сватба — каза вдовицата. — Сватбата ще бъде тъй весела, както никоя досега в нашето село.
Всички селяни радостно се развикаха и се разтичаха да й целуват полите.
Не след дълго всички се пръснаха и около къщата на вдовицата утихна.
— Спасен си! — извика тя, след като затвори вратата. — Спасен си. Ти си свободен!
Видяла го най-после спасен и свободен, тя не можа да се сдържи и започна да плаче.
Бояновски сложи ръка на пълните й рамене.
— Аз съм спасен и кому след Бога трябва да благодаря, ако не на тебе? Наистина ти стоеше сред онази навалица почти като някаква богиня. Но как да ти благодаря и за това, че си направи шега с тях, като им каза, че си ме избрала за свой мъж? И го стори само за да ме избавиш от смърт. Заради мене ти излъга, но Бог прощава такава лъжа.