Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Тя трябваше да я убие. Добре, за да научи тайната, щеше да се престори, че приема.
— Защо си така загрижена, драга ми Леония? — попита Бояновска. — За какво мислиш? Добре ако размислиш, ще видиш, че по-добра приятелка от мене старата няма. Ти какво би предпочела — да страдаш или да се отървеш чрез смърт от тези теглила?
— Аз бих избрала смъртта — каза Леония.
— Това, що пожела на себе си, пожелай го и на измъчената старица. Не ни остава друго, освен смъртта да изберем.
— Какво смятате да правите, госпожо? — запита Леония.
— Но то е лесна работа.
Тя се наведе към Леония и каза тихо:
— Ти ще дадеш на старата едно лекарство за сън, от което тя няма да се събуди никога.
Леония отрицателно поклати глава.
— Какво мислите да направите, госпожо? — попита слугинята.
— Макар че го правите за нейно добро, ще се намерят хора, които ще го изтълкуват другояче.
— Какво мислиш ти за това, Леония? — попита Бояновска.
— Ще кажат, че сте убийца.
Феодора пребледня. Тази дума падна като гръм.
— Убийство? Мислиш ли, че има толкова лоши хора, та да сметнат това за убийство?
Слугинята поклати глава в знак на съгласие.
— Щуротия! — каза Феодора. — Не ме е страх, ще извърша не убийство, а едно добро дело. Пък и най-после — додаде, приближавайки се до слугинята — кой ли ще знае за това? Никой не се грижи за нея, защото Бояновска няма роднини. Те отдавна са измрели. Само ние двете знаем, че старата е още жива и само ние пак ще знаем, че някоя сутрин тя няма да осъмне.
Леония поклати глава, за да потвърди, че е съгласна и разбира уверенията на господарката си. Феодора помисли, че е спечелила Леония и реши да пристъпи към самата работа.
— Казвала си ми, че моят брилянтен кръст ти харесва.
— Ах, да, много ми харесва — каза Леония. — Той е необикновено хубав, но трябва да е много скъп. Заради него и престъпница съм готова да стана.
Феодора приближи до една малка масичка, отвори я и извади украсен с диаманти кръст.
— Ето, погледни, може би вече не ти се вижда така привлекателен, както по-рано.
Леония го сграбчи с две ръце и го притисна до гърдите си.
— Напротив, сега ми се вижда по-красив от по-рано. Какъв блясък имат тези камъни!
— Добре, вземи тогава този кръст, можеш да го задържиш за себе си.
— За мен ли е? — извика Леония във възторг. — Не, не мога до го взема.
— Няма да го вземеш сега, а когато го заслужиш — рече Феодора и взе кръста.
— Когато го заслужа ли? Говорете по-ясно, госпожо. Феодора я привлече тихо към себе си.
— Мога ли да говоря по-ясно? Наистина значи мога. А ти, момиче, ще мълчиш. Заклеваш ли ми се в това?
— Заклевам се.
— Добре, утре, когато ме събудиш и ми съобщиш, че в зимника има един труп, кръстът ще бъде твой.
Леония си даде вид, че размишлява.
— Аз ще ви събудя, госпожо, и вие ще дойдете заедно с мене, за да видите трупа в зимника.
— Не само ще ти дам кръста, но и ще живееш в къщата ми като моя приятелка, а не като слугиня. Така ли е, Леония? Ние се разбираме добре и можем да се доверяваме една на друга.
— Не сте се измамили в мене, госпожо? — каза Леония. — Въпреки че се реших да извърша тази работа, не зная как да започна и как да продължа. Много съм слаба, за да се боря с лудата, иначе щях да я удуша. Със сабя не зная да си служа, с револвер също.
— Нищо, аз разполагам с по-добро средство. Ще й дадеш да пие отрова.
Леония се уплаши, като чу думата отрова. Старицата трябваше да бъде отровена!
Феодора се приближи до масата и извади от едно чекмедже малко шишенце.
— Това шишенце ще ни свърши работа. Сложи от него в супата на старата. Няма никаква миризма и тя нищо няма да усети. Щом го изпие, и ще свърши. Защо ти трепери ръката, Леония? Ако нямаш смелост да го извършиш, тогава ми кажи; аз ще намеря друга да го…
— Не, не, никоя друга — каза Леония. — Аз се заклевам, че ще го извърша, уважаема госпожо, но искам да ви помоля за едно нещо.
— Да ме помолиш? — попита Феодора, като сви вежди.
— Да, една молба, за да не ме гризе съвестта после. Преди да извърша това дело, ще ми разрешите да отида на черква и се помоля за опрощение на греховете си.
Феодора се изсмя. Преди да извърши убийството, искала да се помоли. Тя не отказа на тази молба на Леония.
— Иди, но побързай. Нямаме много време. Леония напусна стаята.
Феодора едва можа да я изтърпи, тъй като нямаше сили повече да се преструва.