Мъртвите сибирски полета

— По-добре е да помолиш някой мъж за помощ. Може да е по-полезен от мене. Направо не ми стига умът. Аз познавам един подходящ човек и ще те заведа при него. Можеш спокойно да сториш всичко, каквото той ти каже.

Тя се приготви да излезе, като си покри главата с една вълнена кърпа.

— Той е най-добрият и най-великодушният, човек, той има възвишено сърце, той покровителствува сиромасите и потиснатите, той е най-благородният човек на света.

Леония се засмя.

— Ти го обичаш? — Петровна се изчерви цяла.

— Такъв човек можеш само да почиташ, а не да любиш. Това е най-съвършеният човек.

— Както го описваш, аз бих се страхувала от него. Петровна я дръпна по-близо и й каза на ухото:

— Ти сигурно си чувала за Михаил Бакунин? Леония изпищя.

— За този бунтовник, който се е заклел да убие всички богаташи?

— Ти малко познаваш този човек, затова говориш така. Но щом го опознаеш, ще говориш съвсем иначе за него.

Леония боязливо се приближи до Петровна.

— Къщата, в която се намираме, на Михаил Бакунин ли е? — попита Леония.

Петровна я изгледа с презрение.

— Виждам, че се страхуваш от него, но този, чиято съвест е спокойна, няма защо да се страхува от Михаил Бакунин. Тихо, ето че и той пристига.

Михаил Бакунин влезе.

— Какво става? — запита той, когато тя се намери пред него.

— Искам да спася един човешки живот — каза тихо Петровна. — Спасете тази нещастница, господине!

— Но кой смята да извърши убийство и кого ще убие? Петровна побутна сестра си.

— Леония, говори сега. Не премълчавай нищо, защото само той с в състояние да ти помогне.

Леония веднага разказа всичко, което знаеше. Разказа, че госпожата й иска да отрови майката на Бояновски.

Като произнесе името на Бояновски, Бакунин още по-внимателно се заслуша в това, що разправяше Леония. Тя извади и шишенцето с отровата, което Бакунин бързо взе.

— Значи онази клетница ти го даде? — сърдито рече той.

— Взех го от нейните ръце и досега не вярвам, че течността в него е отровна.

— Веднага ще проверим.

След като каза това, Бакунин отиде зад една завеса и не след дълго се върна, като държеше в ръце едно малко кученце.

Той капна няколко капки от течността върху бучка захар и я даде на кученцето. То лакомо изхрупа захарта. И не след дълго падна като мъртво на земята. Очите му изскочиха из орбитите, то изплези език, изпадна в предсмъртна агония.

— Виждате ли колко е силна отровата? — рече Бакунин. — Каквото стана с кученцето, същото щеше да се случи и със старата жена, ако беше изпила отровата.

Той запуши шишенцето и го сложи в джоба на горното си палто.

— Но какво ме съветвате да направя? — запита Леония. — По какъв начин да излъжа онази грешница?

— Има само един начин и той е да извършите убийството. Двете жени се спогледаха.

— Да извърша убийство! — възкликна Леония. — Не вярвам и вие да сте способен да го сторите, защото преди малко видях как се отвращавате от това.

— Дали сте обещание на госпожицата утре да намери труп в зимника, но може да не е този, за който се надява. Отговорете ми, Леония, бихте ли могли да занесете в къщата на госпожата си един голям пакет, без тя да забележи?