Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Вече беше получил нафтова печка за бараката и петромаксова лампа, за да я осветява. Купени от пазара чували от зебло служеха за пердета на всички прозорци и ако някой се доближеше, хрускането на дребните камъчета навреме го предупреждаваше.
Тази нощ се върна благодарен за топлината на дома си, дръпна резето на вратата, провери дали пердетата покриват всеки квадратен сантиметър от прозорците, запали лампата и прочете последното съобщение на Йерихон. Беше по-кратко от обикновено, но това не намаляваше въздействието му. Прочете го два пъти, да се увери, че не е престанал изведнъж да разбира арабски, и промърмори: „Боже Господи!“, махна разхлабените плочи от пода и извади касетофона.
За да е сигурен, че ще бъде разбран добре, прочете съобщението бавно и внимателно както на арабски, така и на английски, превключи на ускоряване и превърна петминутния си запис в секунда и половина предаване.
Излъчи го двайсет минути след полунощ.
Тъй като знаеше, че прозорецът за предаванията е между петнайсет и трийсет минути след полунощ, Саймън Паксман не си бе дал труда да си легне. Когато съобщението пристигна, той играеше карти с един от радистите. Вторият радист донесе вестта от апаратната.
— Мисля, че трябва да дойдеш и да чуеш това… веднага, Саймън — рече той.
Макар че СИС беше изпратил много повече хора, връзката с Йерихон се смяташе за толкова секретна, че по нея работеха само Паксман, ръководителят на бюрото на СИС в Рияд Джулиан Грей и двамата радисти. Трите им стаи бяха практически изолирани от останалата част от вилата.
Саймън Паксман изслуша гласа, който идваше от големия магнетофон в „апаратната“, всъщност преустроена спалня. Отначало Мартин говореше на арабски, прочитайки буквално ръкописното съобщение от Йерихон, сетне прочете два пъти своя превод на английски.
Докато го слушаше, Паксман усети голяма студена ръка да прониква дълбоко във вътрешностите му. Нещо беше се объркало, много лошо се бе объркало. Онова, което чуваше, просто не можеше да е така. Двамата други мъже стояха мълчаливо до него.
— Това той ли е? — попита настойчиво още щом съобщението завърши. Първата му мисъл беше, че Мартин е хванат и гласът е на някой, който го имитира.
— Той е, проверих на осцилоскопа. Няма съмнение, че е той.
Човешките гласове се отличават помежду си и разликата остава, независимо от усилията да се наподобят. Преди Майк Мартин да замине за Багдад, записаха гласа му. Сетне направиха същото с предаванията му, да не би ускоряването и забавянето, заедно с изкривяванията от звукозаписните машини или сателитното радиопредаване да станат причина за разлики.
Гласът, който се обади от Багдад тази нощ, съвпадаше със записания. Говореше Мартин и никой друг.
Второто, от което се страхуваше Паксман, беше да не са го хванали, измъчвали и принудили да предава това. Отхвърли мисълта като съвсем невероятна.
Имаше предварително уговорени думи, пауза, поколебаване, покашляне, което би предупредило хората в Рияд, че не предава по своя воля. И друго — беше предавал само три дни преди това.
Иракската тайна полиция може да е брутална, но не работи бързо. А Мартин беше корав човек. Ако си пречупен и преобърнат с такава скорост, човек се превръща в разнебитена, измъчена дрипа и това се проявява в изказа му.
Което означаваше, че Мартин говори истината — прочетеното от него съобщение беше точно каквото бе получил същата нощ от Йерихон. Което го оставяше с много неизвестни. Дали Йерихон е прав, греши или лъже.
— Извикайте Джулиан — нареди Паксман на един от радистите.
Докато човекът отиде да доведе Джулиан Грей от горния етаж, Паксман се обади по специалния телефон на своя американски колега Чип Барбър.
— Чип, ще направиш добре да си домъкнеш задника тук бързо — рече му той.
Човекът на ЦРУ бързо се разсъни. Нещо в гласа на англичанина му подсказа, че не е време за нощни закачки.
— Проблеми ли, друже?
— Така ми се струва — призна Паксман.
Барбър прекоси града и се озова в щаба на СИС за половин час, навлякъл пуловер и панталони върху пижамата си. Беше един след полунощ. Дотогава Паксман беше направил презапис на английски и арабски, както и дешифровка на двата езика. Двамата радисти, които бяха работили в продължение на години в Близкия изток и говореха свободно езика, потвърдиха, че преводът на Мартин е много точен.
— Сигурно се шегува — прошепна Барбър, след като чу записа.
Паксман изреди всички проверки, които вече беше направил, за да установи дали това е автентичният глас на Мартин.
— Виж какво, Саймън, това е само съобщение на Йерихон, който твърди, че е чул Саддам да казва това нещо тази сутрин… извинявай, предишната сутрин. Най-вероятно Саддам лъже. Не бива да забравяме, че той лъже за добър ден и за довиждане.