Пирамидата на бог Слънце

Шибна още веднъж с камшика и тръгна.

— Сега бързо отворете пак тази врата! — нареди шейх ул ислям. — Нека му покажем, че ще бъдем по-рано от него при конете. Ще ида да погледна дали наистина ще се отдалечи.

При тези думи побърза след емира. Ние чухме под себе си същото суркане на камъни и тримата мъже се изгубиха от погледа ни. Стояха при скинията под галерията. Онзи се върна и осведоми:

— Наистина си тръгна, вече не се вижда. Сега си отбележете следното! Джамикуните естествено ще мислят, че ще дойдем отвън. Следствие на това ще заемат подстъпите към долината. Ние обаче ще проникнем през този ходник в руините, ще се стаим, додето се съберем всички, и ще се нахвърлим сетне върху тях. Сега вземайте бързо свещите и да изчезваме през светия камък! Кой ли знае на колцина вече е послужил като последно извъртане, когато на хората е писвало да се занимават с избраниците на Аллах!

Стана тихо. Онези затътриха пак камъните, а после вече нищо не можеше да се чуе. Предпазливостта ми повеляваше още да почакам.

— Ефенди, свърши се. Да си тръгваме, а? — попита ашикът полугласно.

— Не — отговорих. — Емирът накрая се държеше така, че предполагам скорошното му връщане. Така че кротувай!

По моя преценка мина може би повече от половин час и вече посягах към джоба, за да извадя и запаля свещта, когато отвън се разнесе шум. Хората спряха да си светнат и после влязоха. Бяха двама мъже — и двамата с незабулени лица. Единият беше емирът. Другият носеше свещта. Сигурно той беше поставеният от емира пазач, когото педерахн споменаха. Трябва във висша степен да притежаваше доверието на Ахриман и да бе посветен във всичките му далавери, защото мирзата не си бе сложил маската за неразпознаваемост.

— Да помисли, че ще се върна и ще изследвам нещата, келешът е твърде глупав въпреки иначе цялата си отраканост — продължи емирът воденият вън и по път разговор. — Аз изобщо не се отдалечих, а просто застанах вън зад колоната на шадравана. Необходимо беше само да я обхождам, когато оня излезе да погледне. За него бе достатъчно, че не ме видя. После пак си влезе. Аз го последвах до вратата, откъдето видях всичко и чух всяка дума.

— Значи ние все пак не познаваме достатъчно добре тези древни зидове! — рече другият.

— Не. Но аз не съм си и въобразявал, че ги познавам всичките. Тези таки са пълни с толкова хитрини и въртят такива интриги, че човек трябва да е всезнаещ, за да проникне зад всичко. Сега не е времето да обсъждаме отношението им към тези руини. Важното е да знаем как се вписват те в техните цели. Аз чух, наистина, че се канят да нахълтат през излизащия тук ходник, но това е изцяло против уговорката ми с шейх ул ислям. Той иска да ме измами, мен, нас, вас! Според нашия план ще бъдат нападнати с един удар от всички страни, без преди туй да са заподозрели нещо. Аз ще дойда с моите Сенки от изток. Ако някоя случайност издаде намеренията ни, те ще заемат проходите на Заека и Куриера. Оттам ние ще ги изтласкаме обратно в дуара. Таки ще дойдат от северозапад, а динаруните — през новия мост от Долината на чувала. Ето как ще сме обградили джамикуните от всички страни. После ще ги стълпим около езерото и ще ги натикаме във водата. Ще им бъде невъзможно да се изплъзнат от пълното унищожение. А що се отнася до руините, поставих изричното условие никой да не ги побутва, защото гледам на тях като на наша собственост. Масабаните, които джамикуните прогониха оттук, бяха наши хора, мои подчинени. Аз съм длъжен да им върна обратно собствеността. Шейх ул ислям се съгласи с това условие. Той ми даде думата си, че никой от неговите таки кюрди няма да пристъпи в руините. Но преди малко, когато го заставих да бъде откровен, изказа твърдението, че орденът "Таки" е изградил тези строежи и до днес все още е техният собственик. Той окачестви таки като реални личности, а нас — като техни сенки, техни насекоми, които са длъжни да се трудят и събират блага за тях. А когато сметна, че съм си тръгнал, каза на придружителите си, че таки ще дойдат през ходника, за да заемат руините. С каква цел кове този таен план в разрез с моето условие? За него притежанието на руините е по-важно от дадената дума и от победата над всички джамикуни. Тях, руините, иска той преди всичко да има. И то от страх, че все пак бихме могли да открием онова, което досега е оставало скрито за нас. Това аз на никаква цена няма да допусна! Заеме ли ги той, заемам ги и аз! И ако го стори тайно, аз ще прибегна към същата потайност и дори ще го преваря. Щом разчита на тайния ходник, то и ние ще намерим средства да бъдем по-рано тук от него и хората му!