През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Възхищавай ми се, но бъди предпазлив! Сега всичко зависи от това, да стигнеш успешно до Лисан.
— А ако вождовете ме попитат кога ще дойдеш, какво да им отговоря? — Кажи им, че до сутринта сигурно ще съм при тях.
— Ето, вземи пистолета и камата, а също и торбичката с патроните и Аллах да те пази!
После той се приближи до Ингджа и подаде ръка:
— Сбогом, най-красивата сред красивите! Сигурно пак ще се видим.
Той подаде ръка и на добрата Магданозка:
— Сбогом и на теб, скъпа майко на халданите! Миговете ми при теб бяха сладки и ако се нуждаеш от лъжица, с удоволствие ще ти издялкам една, за да си спомняш за мен. Селям, олицетворение на разума и верността, селям!
И двете естествено нищо не разбраха от това, което Халеф им каза, но любезно изслушаха думите му, а Мадана дори излезе с него навън, за да го поизпрати малко.
Погледнах през входа, за да се ориентирам по звездите кое време е, защото ми бяха взели и часовника. Сигурно беше десет часът.
— Има два часа до полунощ. Кога ще тръгваме? — попитах аз момичето.
— След един час.
— Работата ми е много спешна. Не може ли да говоря с духа на пещерата по-рано?
— Подходящото време е точно в полунощ. Той ще се разгневи, ако отидем при него преди това.
— На мен няма да се гневи.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Тогава ще тръгнем веднага, щом Мадана се върне. — Имаме ли свещ?
Ингджа мълчаливо ми показа няколко къси, изплетени от тръстика свещи, напоени с овнешка лой. Имаше и огниво. После тя каза:
— Ходих, имам една молба.
— Кажи!
— Ще простиш ли на баща ми?
— Да, заради теб.
— Но меликът ще се разгневи.
— Ще го успокоя.
— Благодаря ти.
— Знаеш ли кой е взел оръжията и другите вещи, които ми отнеха?
— Сигурно са у баща ми.
— Къде държи обикновено подобни неща?
— Вкъщи нищо не е носил, щях да забележа.
Магданозката се върна.
— Ще ти се отблагодаря, Мадана — казах аз любезно, — само трябва да почакаш да се върна отново в Лисан.
— Ще чакам, господарю!
— Сега тръгвам с Ингджа към пещерата — обясних на старицата. — Какво ще правиш, ако междувременно някой дойде да ме проверява?
— Посъветвай ме, ефенди!
— Ако останеш тук, ще си навлечеш гнева на този, който се появи. Затова е по-добре да се скриеш, докато се върнем.
— Ще последвам съвета ти и ще отида на едно място, откъдето мога да наблюдавам колибата. Ще ви видя и когато се връщате.
— Добре, да тръгваме тогава, Ингджа.
Сложих оръжията в пояса и хванах каишката на Доян.
Девойката закрачи напред, а аз я следвах.
Извървяхме част от пътя, по който ме бяха довели в колибата. После свихме надясно и се заизкачвахме по планината, за да се доберем до пещерата. Тя бе обградена от гъста, широколистна гора, така че трябваше да вървим много близо един до друг, за да не се загубим.
След известно време дърветата станаха по-редки и минахме през тесен, скалист хребет, водещ към една твърде стръмна планинска пътека.
— Внимавай, ефенди! — предупреди момичето. — Оттук нататък пътят става много труден.
— Това не е хубаво за възрастните хора, които искат да отидат при духа на пещерата. Тук могат да се изкачват само млади крака.
— О, старите също могат да стигнат дотук. Има заобиколен път. От другата страна пътеката е удобна и стига почти до самата пещера.
Подкрепяхме се един друг и се изкачихме горе, хванати за ръка, когато пред нас се изпречи лабиринт от скали. Предполагах, че някъде тук е целта на нашето пътешествие, траяло повече от половин час.
Пред нас каменните блокове образуваха нещо като проход, в чийто край се издигаше тъмна скала. Ингджа спря.
— Там е — каза тя, сочейки към тъмната скала. — Ще вървиш направо и в подножието на онази скала ще видиш отвор, в който ще оставиш свещта, след като я запалиш. После ще се върнеш при мен. Ще те чакам тук.
— Светлината може ли да се види оттук?
— Да, но сега свещта напразно ще гори, защото още не е станало полунощ.
— Все пак ще опитам. Ето ти ремъка. Подръж малко кучето и сложи ръка върху главата му.
Взех свещите и тръгнах напред. Бях изключително напрегнат и в това нямаше нищо чудно; имах ли право въобще да прониквам в тайната, обгръщаща духа на пещерата? Естествено, вече предчувствах в какво се състоеше нейната същност.