През дивия Кюрдистан

— Надявам се.

— Има обаче много хора, които не желаят това и са избрали за водач баща ми. Той изпрати вестоносци до Мурги, Мианиш и Ашита, а също и надолу по долината, чак до Биридше и Гиса, за да свика всички годни да носят оръжие мъже. Тези воини ще се съберат още през нощта, а на сутринта ще нападнат беруарите.

— Каква непредпазливост! Баща ти ще донесе нещастие на всички в долината!

— Мислиш ли, че беруарите ни превъзхождат?

— По войнственост — да, макар все още да са по-малобройни. Но избухне ли веднъж войната, тя ще възпламени всички селища и тогава кюрдите ще ви превъзхождат стократно, защото халданите са обградени от племената на кюрдите от всички страни.

— О, Господи, дано не си прав!

— Прав съм, повярвай ми. Ако не успеем днес и утре да сключим мир, за вас ще дойдат по-лоши времена, отколкото е било при Бедер хан и Нур Улах бей. Тогава е много вероятно халдейците да бъдат изтребени до крак, заедно с жените и децата.

— О, Исусе, какво да правим?

— Знаеш ли къде баща ти ще събира размирниците?

— Не. Не можах да разбера.

— А знаеш ли поне къде се намира той сега?

— Той ходи от село на село, за да свиква мъжете на бой.

— Значи само Рух’и кулян може да ни помогне. Дотогава обаче трябва да направя някои приготовления.

— Помогни ни, господарю, и всички мирни хора ще си спомнят с добро за теб, когато ти отдавна няма да си вече при нас!

Привършихме с яденето и аз попитах Халеф:

— Ще можеш ли да намериш пътя за Лисан, и то така, че никой да не те забележи?

Хаджи Халеф отговори утвърдително, а аз продължих:

— Ще отидеш при мелика и при Кадир бей и ще им кажеш къде си ме намерил.

— Да кажа ли също, кой те е нападнал?

— Кажи им, че Неджир бей ме плени, за да не мога да посреднича при сключването на мир. За да ме освободи, той иска коня ми, моите вещи и всичко, което спътниците ми носят със себе си.

— Шейтанът да го отнесе дано!

— Виждаш, че вече са ми взели всичко. Дай ми пистолета и ножа си! Нека и Доян остане с мен.

— Вземи и пушката, сихди! Аз ще се върна в Лисан и без оръжие.

— Пушката ще ми пречи. Разкажи също на Кадир бей и на мелика, че раисът на Шурд е разпратил по всички села вестители да подстрекават мъжете за война. През нощта трябва да се съберат на някакво място, което за съжаление аз не знам, а после ще нападнат беруарите. Самият Неджир бей също обикаля навсякъде. Кажи на мелика да го залови веднага щом го намери.

— Сихди, ако срещна по пътя си този човек, ще го обезвредя.

— Ти сам? Остави това! Не е по силите ти, прекалено як е за теб.

Дребосъкът се изправи с обидена физиономия, разкърши снага и извика:

— Прекалено як за мен ли? Защо мислиш така, сихди, и къде загуби способността си да преценяваш мъдро? Не победих ли Абу Саиф? Не съм ли извършил и други велики дела? Какво представлява този Неджир бей в сравнение с прочутия Хаджи Халеф Омар? Сляпа жаба, куца костенурка, която ще смачкам веднага щом я съзра. Ти си Кара Бен Немзи, героят от Франкистан. Трябва ли аз, твоят приятел и закрилник, да се страхувам от един калпав халдани? О, сихди, колко ти се възхищавах!