През дивия Кюрдистан

— О, ефенди, какво ще правиш сега? Ще избягаш ли?

— Не се безпокой! Няма да предприема нищо, преди да го обсъдя с теб. Седни спокойно!

Междувременно Халеф ме развърза и седна до мен. Вече не ме заплашваше опасност, защото с него и Доян не се страхувах от нито един халдеец.

— Разказвай, сихди! — помоли Халеф. Подробно му обясних всичко, което ме беше сполетяло, като често бях прекъсван от възклицанията му. Накрая той каза:

— Сихди, ако бях паша, щях да възнаградя Мадана и да се оженя за Ингджа. Но тъй като не съм паша и вече си имам моята Ханех, те съветвам да вземеш Перлата за жена. Тя е висока и силна като теб самия!

— Ще си помисля! — отвърнах му аз през смях. — Но сега ми разкажи за всичко, което става в Лисан, и как попаднахте на следите ми.

— О, сихди, настъпи голямо объркване. Стана, както ти каза: несторианците се изтеглиха зад Саб и чакаха твоето завръщане. Но ти не дойде…

— А шейх Мохамед Емин не се ли върна?

— Той дойде и като минаваше по моста, за малко не го застреляха. Все пак навреме го познаха. Разказа, че по пътя са ви нападнали. Конят му бил само одраскан от куршумите и успял да се измъкне. Трябвало му доста време, да го укроти. После се върнал и намерил коня ти мъртъв, а теб те нямало.

— Не е ли отишъл бързо за помощ при кюрдите?

— О не, сихди! Шейхът мислел, че те са ви преследвали коварно, за да ви убият, защото кяят на Далаша бил лош човек. Затова Мохамед Емин бързо потеглил към Лисан, за да ни доведе.

— И тогава сте изпаднали в затруднение?

— Аз не, сихди, но останалите — да. Знаех какво трябва да се прави и така и постъпих. Те естествено се събраха на голям съвет и решиха да проводят при кюрдите група пратеници, които да поискат теб или трупа ти.

— Слава Богу! Не се стигна дотам.

— Сихди, ако те бяха убили — кълна се в Аллаха, — нямаше да си тръгна от тази страна, преди да съм избил всички беруари! Знаеш колко те обичам.

— Знам, мой храбри Халеф. И какво стана по-нататък!

— Пратениците бяха посрещнати много лошо от кюрдите…

— Кои участваха?

— Мохамед Емин, двама кюрди, които бяха заловени от несторианците заедно с нас, писарят на мелика и един халдани, говорещ кюрдски, за да превежда на шейха. Първо кюрдите не искаха да повярват, че си бил нападнат. Мислеха, че това е хитрост на мелика. Щом обаче беруарите видяха убития кон, повярваха. Твърдяха, че несторианците са те отстранили, защото не са искали да има посредник. Бяха разпратени вестоносци по всички посоки. Тогава дойде Неджир бей и каза, че си бил застрелян от кюрдите беруари. Бил видял това от другия бряг.

— Подлец!

— Такъв е, сихди. Но той ще си получи заслуженото! Едва не се стигна до битка. Тогава отидох при мелика, който беше при бея на Гумри, и го помолих да сключат примирие, като му казах, че през това време аз ще се опитам да те намеря. Те не вярваха, че е възможно. Но като им споменах за Доян, се обнадеждиха. За последен път бяха изпратени хора за преговори, с които трябваше да отида и аз. Беруарите се съгласиха двете войски да останат до утре сутринта по местата си. Ако дотогава не се върнеш, битката ще започне.