През дивия Кюрдистан

— Аз също се страхувах за теб, бей. Знам, че искаш отново да бъдеш свободен, и Аллах, който винаги е добър, ме освободи от пленничество и ме доведе при теб.

— Кой беше врагът? Този ли?

Казвайки това, той посочи към Неджир бей.

— Да! — потвърдих аз.

— Аллах да убие него и децата му и децата на неговите деца! Не беше ли ти приятел на тези хора, така както бе на моите? Не каза ли и не направи ли всичко, каквото им бе угодно? И в замяна той те нападна и плени! Виждаш ли сега какво можеш да очакваш от гостоприемството на един халдеец?

— Навсякъде има добри и лоши хора, бей! Затова доброто не бива да страда наравно със злото.

— Ефенди — отвърна той, — обичам те! Ти смекчи сърцето ми, за да приема мисълта за мир с тези хора. Но ето, че те те нападнаха, и затова битката между тях и мен ще е решаваща.

— Не забравяй, че си техен пленник — прекъснах го аз.

— Моите беруари ще дойдат и ще ме освободят — отвърна той гордо.

— Те вече са тук, но са много малко.

— След тях ще дойдат още хиляди.

— Тогава с теб ще е свършено. Ще намерят само трупа ти! Тук ти си заложник и ще трябва да заплатиш нападението на твоите хора с живота си.

— Предпочитам да умра. Аллах е записал в книгата всичко, което трябва да се случи на правоверния. Никой не може да промени късмета си.

— Не забравяй, че съм гост на мелика! Той не е искал да ми се случи нищо лошо, само раисът на Шурд без знанието на останалите се държа враждебно с нас.

— Как успя да се измъкнеш!

— Питай Рух’и кулян!

— Рух’и кулян? — каза той учудено. — При теб ли беше?

— Не, аз бях при него, а той иска и ти да отидеш там. — Аз ли? Кога? — осведоми се Кадир бей изумен.

— Веднага.

— Ефенди, това е невъзможно. Рух’и кулян е силен и могъщ дух, а аз съм само обикновен смъртен, който трепери пред Невидимия.

— Видях го й говорих с него.

— И не си умрял веднага?

— Не са ли говорили с Рух’и кулян много от хората тук и после не са умирали.

— Говорили са, но не са го виждали.

— Както можеш сам да се увериш, още съм жив.

— Вие, ефендитата от Франкистан, знаете как да се държите с духовете.

— Не съм ти казвал, че ще го видиш. Той заповяда меликът, ти и Наджир бей веднага да отидете в пещерата. Няма ли да се подчиниш на тази заповед? Меликът ще отиде.

— Тогава и аз ще отида.

— Така си и знаех. Но нали няма да забравяш, че си пленник на мелика?

— Той страхува ли се, че ще избягам?

— Налага му се да е предпазлив. Ще му обещаеш ли, че няма да правиш опити за бягство и че доброволно ще се върнеш тук?

— Давам му думата си.

— Подай му ръка.

Кадир протегна ръка, а меликът го увери:

— Вярвам ти, Кадир бей, и няма да те охранявам, макар че за мен си по-ценен и от най-голямото богатство. Няма да ходим пеша, а ще яздим и ти ще седиш свободно на коня си.

— Да яздим ли? Възможно ли е това, по този път?