През дивия Кюрдистан

— Първо искаме коня ти.

— Друго!

— Оръжията ти.

— Друго!

— И всичко, което носят със себе си твоите другари.

— Наистина си скромен!

— После ще те освободим.

— Вярваш ли? Аз не вярвам, защото вие искате много повече.

— Нищо повече от това да заповядаш на мелика от Лисан да не освобождава бея на Гумри.

— Да заповядам ли? Ти луд ли си, старче? Смяташ, че мога да заповядвам на бея на Лисан, и се осмеляваш да ми казваш какво да правя, ти, червеят, който ще размажа с крака!

— Ходих, не се карай!

— Не се карам, казвам истината. Засрами се! Говориш, че си християнин, а си по-подъл от крадец и разбойник. Навсякъде, където отида, ще разказвам, че халдейците са по-лоши от кюрдските бандити. Беруарите посрещнаха мен, християнина, много по-любезно. Несторианците от Шурд обаче ме нападнаха из засада и ограбиха.

— Нищо няма да разказваш, защото, ако не направиш това, което ти казвам, никога няма да бъдеш на свобода.

— Ще видим, защото меликът на Лисан ще поиска да ме пуснете.

— Не се страхуваме от него. Той не може да ни заповядва, а и още днес ще получим подкрепление. Ще направиш ли каквото ти казах?

— Никога!

— Тогава знай, че ще дойда чак утре. Няма да виждаш никой друг освен мен и пазачката си, която повече няма да ти дава храна. Гладът ще те направи по-покорен. И тъй като ме ритна, за наказание ще те лиша и от вода.

Той изсипа водата от паницата, махна презрително с ръка и излезе навън. Известно време чувах как заповеднически говори на жена си. Накрая се качи на коня и тръгна. Сега знаех защо ме бяха нападнали. Раисът на Шурд беше във война с кюрдите и аз като посредник трябваше да бъда обезвреден. Заедно с това искаха да се докопат и до имуществото ми. След известно време влезе Мадана.

— Той обиди ли те, ходих? — беше първият й въпрос.

— Да оставим това!

— Не му се сърди, ефенди! Раисът му е заповядал така. Мъжът ми беше много сърдит. Не бива да говоря с теб и да ти давам храна и вода.

— Кога пак ще се върне мъжът ти?

— Чак утре. Трябвало да отиде през нощта до Мурги.

— А междувременно ще идват ли тук други мъже?

— Не вярвам. Много малко хора знаят къде се намираш. Той ти изля водата. Ще отида до извора, да ти донеса друга.

Добрата Магданозка донесе вода, а също и вързоп борина, за да освети колибата. Тъкмо старицата сложи първия наръч в една ниша на стената, когато вън се чуха стъпки. За щастие още не бях развързан. Кой ли беше? Долавящото се учестено дишане сигурно беше на някое куче, което с всичка сила се дърпаше на каишката си — после долових кратък, остър звук, о, това ми беше познато, бях го чувал доста често.

— Доян! — извиках аз радостно.

Чу се силен лай и вик на човек, после кучето се втурна през вратата, събори храбрата Магданозка и се хвърли върху мен, виейки от радост. В следващия миг през вратата се подаде зловещата цев на пушка, а един глас попита:

— Сихди, вътре ли си?

— Да, Халеф.

— Опасно ли е?