Пътят на кралете (том II)

— Вестителите не са богове — сопна се Тефт.

— За вас не са — отвърна Сигзил. — Други се отнасят иначе. Емулите изповядват нещо, което вашите учени с удоволствие назовават отцепническа религия, която съдържа някои ворински идеи. Но за емулите вашата религия е отцепническата. — Сигзил явно намираше това за забавно, но Тефт само се начумери.

Сигзил продължи с още и още подробности — за надиплените рокли и тюрбаните на жените, за предпочитаните от мъжете роби. За соления вкус на храната и за поздрава за стар приятел — докосваш чело с показалеца на лявата ръка и се покланяш с уважение. Познанията на Сигзил за тези хора бяха внушителни. Каладин забеляза, че от време на време той се усмихва с копнеж, вероятно на спомените от пътешествията.

Подробностите бяха интересни, ала Каладин беше по-удивен от факта, че този град, над който беше прелетял в съня си преди седмици, е истински. Пък и вече не можеше да пренебрегва удивителната бързина, с която се възстанови от раните. Нещо странно ставаше с него. Нещо свръхестествено. А ако има някаква връзка с това, че сякаш всички около него умират?

Коленичи и започна да преравя джобовете на мъртъвците, задължение, което хората му избягваха. Сфери, ножове и други полезни предмети се задържаха. Лични спомени като неизгорени молитви се оставяха у покойниците. Каладин намери няколко циркониеви чипа, които притури в кесията.

Може би Моаш беше прав. Не можеха ли да купят излизането си от лагера, ако успееха да извадят парите от пропастта? Със сигурност така щеше да е по-безопасно. Защо тогава толкова настояваше да научи мостовите да се бият? Защо не беше изоставил всяка мисъл за измъкването им?

Загубил беше Далет и другите от първия отряд копиеносци в армията на Амарам. Да не си въобразяваше, че може да поправи това като обучи нов отряд копиеносци? Искаше да спаси хората, които беше започнал да обиква, или просто искаше да докаже нещо пред себе си?

От опит знаеше, че мъже, които не умеят да се бият, са в крайно неизгодно положение в този свят на войни и бури. Тайното измъкване беше по-добрият вариант, ала той знаеше малко за прокрадването. Освен това, измъкнеха ли се, Садеас бездруго щеше да прати преследвачи подире им. Бедите щяха да ги застигнат. Какъвто и път да поемеха, мостовите щяха да се принудят да убиват, за да останат живи.

Каладин стисна здраво очи и си припомни един от предишните опити за бягство, когато опази свободата на събратята си роби в продължение на цяла седмица. Криеха се из пустошта. Накрая ловците на господаря им ги намериха. Тогава Каладин загуби Налма. Това няма нищо общо със спасяването на хората тук и сега, рече си той. Парите ми трябват.

Сигзил още говореше за емулите.

— За тях — обясняваше странопевецът, — мисълта да ударят лично някого е противна. Воюват по точно противоположния на вас, алетите, маниер. Мечът не е оръжие за водачи. Алебардата е по-добра, после копието, а най-доброто е лъкът.