Пътят на кралете (том II)

Каладин хвърли поглед към Шен, парша мостови, който работеше недалеч. Мълчалив, покорен, як. Тефт все още му нямаше доверие. Каладин донякъде се радваше на това. Сил кацна на стената със стъпала върху камъка и се загледа в небето.

Мисли, рече си Каладин. Как да задържим сферите? Трябва да има начин. Но всяка възможност изглеждаше прекалено опасна. Заловяха ли ги да крадат, вероятно щяха да ги зачислят на друга работа. Каладин не искаше да рискува.

Тихи и бледи зелени духчета на живота започнаха да се появяват наоколо. Подскачаха около мъха и бобинките. Няколко къдроцветни разтвориха червени и жълти листа до него. Каладин все премисляше смъртта на Дуни. Мост Четири не беше в безопасност. Вярно, че напоследък губеха забележително малко от хората си, но все пак намаляваха. И всеки пробег с моста можеше да е същинско бедствие. Достатъчно беше веднъж паршендите да се съсредоточат върху тях. Загубеха ли трима-четирима души, мостът щеше да падне. Вълните от стрели щяха да се удвоят и да погубят всички.

Същият стар проблем, с който Каладин си блъскаше главата ден след ден. Как да защити мостовите, когато всички искат те да са беззащитни и застрашени?

— Ей, Сиг — обади се Картите, понесъл наръч копия. — Ти си странопевец, нали така?

През последните няколко седмици Картите ставаше все по-дружелюбен и се оказа, че много го бива да разприказва хората. Плешивият мъж напомняше на Каладин за ханджия, който винаги бързо предразполага редовните си клиенти.

Сигзил, който беше зает да изхлузва ботушите на положените в редица трупове, стисна устни и изгледа Скалата, като че му казваше „Ти си виновен“. Не му се нравеше, че другите са открили какъв е.

— Защо не ни разкажеш някоя приказка? — предложи Картите и остави товара си. — Та да ни мине по-леко времето.

— Аз не съм някакъв глупав шут или разказвач — отвърна Сигзил и задърпа един ботуш. — Не „разказвам приказки“, а разпространявам познание за култури, народи, мисли и мечти. Нося мир чрез разбиране. Това е свещен дълг на моя орден, вменен от самите Вестители.

— Добре де, защо не започнеш да разпространяваш сега? — рече Картите, изправи се и отри ръце в панталоните си.

Сигзил шумно въздъхна.

— Чудесно. И какво по-точно искате да чуете?

— Разкажи ни за Сияйния крал Алазанси и флотилията от стоте кораба — провикна се Лейтен.

— Не разказвам приказки! — повтори Сигзил. — Аз описвам страни и народи, не се занимавам с кръчмарски истории. Аз…

— Има ли място, където хората живеят в процепи в земята? — попита Каладин. — Град, построен като огромен комплекс от линии в скалата, като че изсечен в нея?

— Сесемалекс Дар — потвърди Сигзил и дръпна ботуш. — Да, това е столицата на кралството Емул и е един от най-древните градове в света. Твърди се, че градът и дори кралството са получили името си от самия Йезриен.