Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Жозефин се доближи до Ифижени, пошушна й на ухото:
- Госпожа Льохфлок-Пинел никога ли не излиза от къщи?
- Знаете ли, не съм й виждала очите. Дори не отваря, когато нося пощата! Оставям писмата на изтривалката.
- Да не е болна?
Ифижени докосна с пръст слепоочието си и похвърли:
- Не е наред с главата... Горкият човек! Той се грижи за децата. Разправят, че по цял ден се разхождала по халат. Един ден я намери на улицата. Бълнувала, викала за помощ, разправяла, че била преследвана. .. Някои жени не си дават сметка какъв късмет са извадили. Ако аз имах такъв мъж, красавец като него, голям апартамент като техния и три руси дечица, бъдете сигурна, че нямаше да се мотая по пеньоар! И щях да си угаждам и да хапвам шоколад!
- Научих, че загубила невръстно детенце в ужасен инцидент. Сигурно не може да го понесе.
Ифижени състрадателно подсмръкна. Толкова огромно нещастие напълно оправдаваше размотаването по пеньоар.
- Тържеството стана много хубаво! Доволна ли сте?
Ифижени й подаде чаша шампанско и вдигна своята.
- Наздраве за моята вълшебница, за добрата ми фея!
Двете отпиха мълчаливо, наблюдавайки хората, който сновяха наоколо.
- Господин Сандоз си тръгна много бързо... Мисля, че сте го пронизали право в сърцето, Ифижени...
- Какви ги приказвате! Оня ден ме обиди и ми каза, че съм била „истинска авантюра“. Можеше да измисли по-хубаво обяснение в любов, нали! Както и да е, утре трябва да почистя и да излъскам основно. Ще напълня контейнерите с боклук!
- Ще ви помогна, ако желаете...
- И дума да не става! Утре е неделя и ще си отспите.
- Ще трябва да се подреди всичко, за да не мрънка Басониер!
- Ох, и тя е една! Да си кротува и да не се вре навсякъде! Ужас-на проклетия! Има такива хора, да се чудиш защо Господ бди над животеца им!
- Ифижени! Не говорете така! Ще й докарате някоя беля!
- Ами, тя е неизтребима като хлебарките...
Господин Мерсон, който минаваше зад гърба им, вдигна чашата си и пошушна:
- Е, дами... Наздраве за хлебарката!
Зое не слезе в мазето тази вечер. Остана с майка си и леля си. Идеше й да пее, да крещи. По време на сбирката у Ифижени Гаетан беше пошушнал: „Зое Кортес, влюбен съм в теб.“ Тя беше пламнала като факла. Той бе продължил да й говори на ухото, тикнал нос в чашата си, уж че пие. Беше й казал луди неща: „Толкова съм влюбен в теб, че ревнувам от възглавницата ти!“ След което се беше отдръпнал, за да не го забележат, а на нея й се беше сторил много голям. Възможно ли беше да е пораснал от вчера? По-късно отново се беше примъкнал и беше заявил: „Тази вечер няма да мога да сляза в мазето, ще оставя пуловера си под вашата изтривалка, за да мислиш за мен, докато заспиш.“ Тогава буцата, заседнала в гърлото й, изхвърча и тя каза: „И аз съм влюбена в теб“, той я погледна с толкова сериозно лице, че тя за малко да се разплаче. Преди да си легне, щеше да отиде да вземе пуловера, за да заспи с него.
- Изглеждаш ми умислена, мила моя - обърна се Жозефин към нея.
- Мисля си за Дю Геклен. Може ли да остане да спи в стаята ми?
Ирис допи бутилката бордо и подбели очи.
- Тъпо е да си вземеш куче, трябва да се грижиш за него! Кой ще го изведе тази вечер например?
- Аз! - провикна се Зое,
- Не! - отговори Жозефин. - Няма да излизаш по това време, аз ще го изведа...
- Ето на, започна се - обяви Ирис с въздишка.
Зое се прозя, каза, че била уморена. Целуна майка си и леля си и. отиде да си легне.
- Как му беше името на красивия ти съсед?
- Ерве Льофлок-Пинел.
Ирис допря чашата до устните си и едва чуто отбеляза:
- Красив мъж! Много красив мъж!
- Той е женен мъж, Ирис.
- Което не го прави по-малко привлекателен... Познаваш ли жена му? Как изглежда?
- Руса, крехка, има някакви леки смущения...
- Значи не са много стабилна двойка. Той беше дошъл без нея тази вечер.
Жозефин започна да раздига. Ирис попита дали не е останало още малко вино. Жозефин предложи да отвори друга бутилка.
- Обичам да си пийвам по малко вечер. Действа ми успокоително.
- Не би трябвало да пиеш, след като вземаш толкова много хапчета. ..
От гърдите на Ирис се изтръгна безкрайна въздишка.
- Жо, може ли да остана при теб? Не ми се прибира вкъщи... Кармен ми действа на нервите, плаши ме.
Наведена над кофата за боклук, Жозефин остъргваше чиниите, преди да ги сложи в миялната. Ако Ирис остане, край на близостта ми със Зое, помисли си тя. Тъкмо нещата бяха потръгнали отново.
- Не се радвай така бурно, сестричке! - заядливо подхвърли Ирис.
- Не... Не е това, но...