Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Ако полицаят се хванеше за дребното им нарушение, щяха да загазят. В багажника на колата имаше оръжия. Окървавени дрехи. Портфейли, часовници и бижута от мъртвите вампири.
Страхотно. Просто страхотно. Полицаят очевидно не се канеше да си направи почивка с понички, защото се беше насочил право към тях.
— Дявол да го вземе. — Леш погледна към господин Д. — Кажи ми, че имаш валидна шофьорска книжка у себе си.
— Разбира се. — Господин Д. паркира колата и отвори прозореца, когато един от бранителите на реда и покоя в Колдуел застана до тях. — Здравейте. Ето шофьорската ми книжка.
— Трябва ми и талонът на колата. — Полицаят се наведе и се намръщи, като че не хареса миризмата им.
Боже, точно така. Бебешката пудра.
Леш се облегна назад, когато господин Д. посегна към жабката възможно най-спокойно. Когато извади парче бяла хартия с размерите на визитка, Леш му хвърли бърз поглед. Със сигурност изглеждаше като официален документ. Проклетото нещо имаше емблемата на щата Ню Йорк и се водеше на името на Ричард Делано с адрес Десета улица номер 1583, апартамент 4 Е.
Господин Д. подаде всичко навън през прозореца, като прояви забележителен актьорски талант, използвайки вярната комбинация от срам, искрено разкаяние и простодушие, докато наблюдаваше ченгето. Изглеждаше така, като че лицето му трябваше да се мъдри на кутия със зърнена закуска, докато произнасяше думата «сър», която прозвуча като «амин», изречено в църква. Въплъщаваше всичко здравословно, пълно с витамини и фибри. Примерен американец, отдаден на балансираното хранене.
Полицаят погледна документите и ги върна обратно. Освети вътрешността на колата с фенерчето си и каза:
— Не правете повече така…
Намръщи се, когато погледна Леш.
Поведението му в стил «не ми губете времето» мигом се изпари. Приближи закаченото на ревера му радио към устата си, поиска подкрепление, а после каза:
— Ще ви помоля да излезете от колата, господине.
— Кой, аз ли? — попита Леш. По дяволите, нямаше в себе си документ за самоличност. — Защо?
— Моля, излезте от колата, господине.
— Не и ако не ми кажете защо.
Светлината от фенерчето се плъзна върху кучешкия нашийник на врата на Леш.
— Преди около час получихме оплакване от жена в «Скриймърс» срещу бял мъж с ръст около метър и деветдесет, руса, късо подстригана коса и кучешки нашийник. Така че се налага да излезете от колата.
— Какво е оплакването?
— Сексуално насилие. — Друга полицейска кола спря пред тях, а после върна на заден и се опря плътно в предницата на Фокуса.
— Моля, излезте от превозното средство, господине.
Онази кучка от бара беше отишла в полицията? Та тя го беше молила за това!
— Не.
— Ако не излезете от колата, ще се наложи да ви извадя оттам.
— Слизайте от колата — промърмори господин Д. под нос.
Вторият полицай заобиколи Фокуса и отвори вратата на Леш.
— Излезте от колата, господине.
Не беше възможно това да се случва. Тези проклети идиоти хората. Та той беше синът на Омега. Не следваше правилата на вампирите, а още по-малко тези, наложени от хомо сапиенс.
— Господине? — произнесе полицаят.
— Защо не се разкараш?
Полицаят се наведе и го хвана за ръката.
— Арестуван сте за сексуално насилие. Всичко, което кажете, ще бъде използвано срещу вас в съда. Ако не можете да си позволите адвокат…
— Не говориш сериозно.
—… ще ви бъде осигурен служебен. Разбрахте ли правата си…
— Пусни ме.
—… когато ви ги прочетох?
Наложи се двамата полицаи да го извлекат от колата и наоколо се струпа тълпа. По дяволите. Макар и да беше лесно да им откъсне ръцете, не можеше да го направи. Имаше прекалено много свидетели.
— Господине, разбирате ли правата си? — Това беше казано, докато Леш беше завъртян и притиснат с лице към колата, а после му сложиха белезници.
Леш погледна през предното стъкло към господин Д., чието лице вече не беше невинно като зряла ябълка. Беше присвил очи и Леш можеше само да се надява, че мозъкът му търси начин да го измъкне от това.
— Господине, разбирате ли правата си?
— Да — троснато отвърна Леш. — Напълно.
Ченгето от лявата му страна се наведе към него.
— Между другото, ще добавим към обвиненията съпротива по време на арест. А колкото до блондинката… Седемнайсетгодишна е.
37.
Зад къщата в имението на Братството Кормия се движеше по окосената трева толкова бързо, колкото позволяваха изранените й крака. Тичаше, за да забрави всичко, тичаше с надеждата да достигне до някаква яснота, тичаше, защото нямаше къде да отиде, а не можеше да остане по-дълго, където се намираше.