Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Очевидно „водният“ усети нещо по изражението на лицето ми.
— Искам да дойда с теб — твърдо каза той.
Съдейки по това, че скаутите са ги сложили под така наречената карантина, явно информацията за подземните тунели и обработката на хората е държана в тайна. Значи и на Ейнджъл със сигурност не трябва да се казва. От друга страна, ако приятелите му също са хванати от шатерци, шансовете им за оцеляване значително са се увеличи.
— Разбери, твоите приятели в никакъв случай не могат да оцелеят в Прокълнатите земи толкова дълго време.
— Не ме интересува — спокойно каза Ейнджъл Митис. — Ти имаш собствено кокалено куче, група нисши вампири и всички необходими знания. Отиваш там и аз ще дойда с теб.
— Там е много опасно — направих още един опит аз. — За да оцелееш в Прокълнатите земи е необходимо пълно доверие, за каквото между нас и дума не може да става.
„Водният“ се усмихна криво.
— Да, и аз не мога да те понасям.
— Точно за това говоря.
— Но спасението на приятелите е по-важно от всички тези глупости — твърдо каза Ейнджъл. — Сякаш и ти самия не го знаеш.
Това го знаех прекрасно, но не мислех, че… М-да, глупаво е било да си мисля, разбира се, че простото човешко приятелство им е недостъпно.
— Добре — въздъхнах тежко. — Ще решим този въпрос утре. Може пък вампирите все пак да се върнат… А ако не, тогава ще мислим какво да правим по-нататък.
Ейнджъл отново кимна, но не бързаше да си тръгва.
— А ако вампирите се върнат с твоите приятели, можеш ли да обещаеш, че въпреки това ще ми помогнеш? — произнесе с усилие.
Подозирах, че тази молба му коства много усилия.
— Добре — отговорих без колебание. — В края на краищата това е работата на скаутите — да спасяват хора в Прокълнатите земи.
„Ако Велхеор и Келнмиир спасят приятелите ми, готов съм да направя всичко — помислих си аз. — Заклевам се. Само Алиса и останалите да се завърнат невредими.“
Ейнджъл стана от масата и ми подаде ръка.
— Ще ти бъда задължен.
— Задръж с дълговете, може всичко да се размине — опитвайки се да убедя по-скоро себе си, отколкото него, казах аз. Но ръката му стиснах.
Той си тръгна, а аз още дълго въртях лъжица в десерта. Искаше ми се да се сърдя на Ейнджъл, че ми развали апетита, но в нашата трапезария с апетит, по принцип, можеше да яде само Наив. Надявам се, че шатерци няма да забравят да го хранят…
И сам не забелязах как смачках стоманената лъжица в ръката си. Плахо се огледах дали някой не е забелязал малкия ми вандалски акт и бързо напуснах столовата. Честно казано, Ейнджъл ме изкара от релси, напомняйки ми, че е война и всеки може да умре във всеки един момент. Е, и самият факт, че се обърна за помощ към мен, да го кажем така, изумяваше.
Връщайки се в казармата, реших за начало да видя настанените в нея членове на Ордена. Голяма част от нисшите вампири сега се намираше по стените на форта, но няколко бяха останали в казармата да почиват, или, за да бъдем по-близо до истината, като прикрепена към мен охрана. Не бях срещал никого от тях до този момент, но те определено бяха чували за мен и знаеха за ролята ми в създаването на Ордена. Като цяло, нормални момчета, въпреки че бяха вампири.
След като размених няколко думи с вампирите, аз все пак реших да се върна в нашата стая. Давайки си сметка, че съвсем наскоро се опитаха да ме отвлекат, аз първо пуснах кокаления вълк и едва след това влязох сам. Събух обувките си и заповядах на неживия да ме пази, после взех музикалката от нощното шкафче и рухнах на леглото.
Ама че съм късметлия, да включа точно тази песен, сякаш в музикалката няма нищо по-жизнеутвърждаващо. Между другото, въпреки че всички песни в музикалката ги бях записал самият аз, когато ги слушах, кой знае защо никога не чувах гласа си, а само оригинала. Сякаш се разтварях в музиката и усещах връзка със света, от които бяха дошли при мен тези мелодии. Може би затова музиката ми въздействаше така, да освобождава блокираните ми способности.
Заспах на третата песен и ми се присъни… Може би това беше един от редките случаи, когато не помнех съня си. Затова пък се събудих отпочинал, освежен и кой знае защо лежащ на пода.
2
Откъс от песента „Да те загубя“ на група „Ольви“ — бел.пр.