Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Халил грабна ножа си, бързо скочи на крака и загледа как Борис се отдръпва от шкафа.
Руснакът се олюляваше, с изпорязано от стъклото лице и заслепен от кръвта. Беше изгубил ножа си и бършеше очите си с длани. Халил пристъпи за решителния удар.
Борис, застанал с гръб към разбития шкаф, отстъпи настрани покрай стената и Халил го последва, после осъзна какво прави руснакът.
Борис грабна стоящия наблизо лампион и замахна с тежката му основа към главата на Халил.
Либиецът приклекна и избегна удара, но Борис се завъртя и замахна отново, като този път основата на лампиона бе по-ниско. Успя да закачи протегнатата ръка на Халил и изби ножа му.
Халил бързо отстъпи и Борис, който знаеше, че това е последният му и единствен шанс да го убие, се хвърли напред с импровизираното оръжие.
Халил направи лъжливо движение надясно, после се дръпна вляво и го подсече. Руснакът рухна на пода и изпусна лампиона, а Халил се озова на гърба му, притисна с колене тежкото тяло на Борис и го хвана в душеща хватка с дясната си ръка.
Борис се опита да се надигне на четири крака, но Халил го притискаше с цялата си тежест, като в същото време стягаше хватката си.
Пред очите на Борис започна да причернява и той направи последен опит да се надигне, после събра всичките си останали сили и се извъртя. Озова се по гръб, загледан в тавана, който бе тъмен и размазан. Раната в корема му пулсираше — кръвта вече излизаше на тласъци от нея.
Борис знаеше, че трябва да направи нещо, но всичко около него изглеждаше тихо и спокойно, така че остана да лежи и затвори очи. Гърдите му се надигаха и спускаха, дробовете му се пълнеха с въздух.
Чу някакъв глас да му казва:
— Ставай.
Борис остана неподвижен, без да отваря очи, преструваше се на по-ранен и изтощен, отколкото беше. Смътно си даваше сметка, че Халил е съвсем близо, че стои над него. Ритник отдясно изкара въздуха от измъчените му дробове. Последва втори, както се беше надявал, и Борис рязко извъртя крака и тяло и подсече Халил.
Скочи на крака, но това му отне секунда повече от необходимото и преди да успее да реагира, Халил вече се беше изправил и го изрита с все сила в слабините.
Борис се преви, Халил го заобиколи, изрита го в задника и отново го просна на пода.
Хвърли се върху него и изкара останалия въздух от дробовете му, после отново го хвана в душеща хватка.
Борис остана неподвижен, надяваше се на нова възможност. Умът му беше замъглен, но инстинктът за самосъхранение се бе задействал и пред лицето на смъртта волята да се бори за живота си се беше засилила.
Главата на Халил беше съвсем близо и Борис усещаше топлия му равномерен дъх във врата си. После Халил прошепна в ухото му:
— Подцених те, за което се извинявам.
Борис не можеше да отговори.
— И искам да ти благодаря, господин Корсаков, че сподели с мен всичките си умения и познания — продължи Халил. — Гордееш ли се с мен?
Борис остана да лежи абсолютно неподвижно — не искаше да предизвика противника си, защото отново замъждука надежда. Не надежда, че Асад Халил ще пощади живота му от състрадание — това бе нещо непознато за него. Нито пък щеше да го пощади от уважение, че е достоен противник. Можеше обаче да го направи, защото беше задоволен, че го е унизил — убил е телохранителите му, победил го е в двубой и го е засипал с обиди. Борис знаеше, че Халил не би пощадил ничий друг живот по такива причини, но знаеше също, че самият той е особен случай и че Асад Халил разбира, че ще е най-доволен, ако го остави пречупен. Да, Халил знаеше това…
— Обучи ме добре, така че няма да те осакатявам и да ти причинявам мъчителна смърт — каза Халил.
Борис се опита да кимне, но либиецът стегна хватката си и прошепна в ухото му:
— Само че ми даде един лош съвет…
Пред размазания поглед на Борис се появи нещо. Отначало не успя да различи какво е, макар че виждаше, че Халил стиска някаква дръжка. После разбра какво вижда — дългото тънко острие на ледокоп.
— Не!
Халил пъхна върха на ледокопа в лявата му ноздра и го заби в мозъка му.
Борис отново изкрещя, но този път писъкът беше нечленоразделен, животински.
Халил извади острието, което блестеше от кръв и мозъчна тъкан, после го пъхна в дясната ноздра и отново го заби в мозъка и продължи да натиска, докато дръжката не разкъса носа на Борис и върхът не се подаде през черепа му.