Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Остави ледокопа забит, слезе от гърба на Борис и го преобърна.
Остана да го гледа няколко секунди и видя как тъмночервената кръв започва да излиза на тънки струйки от ноздрите. После Борис започна да се гърчи — малки спазми съпътствани от много странен звук, идващ дълбоко от гърлото — почти като стоновете на южния вятър хабли, който идваше от великата пустиня.
Халил прибра ножовете, после отиде до масата, взе пистолета и сложи пълнителя. Свали окървавените си дрехи и почисти с ленените кърпи и минералната вода на масата.
На долния рафт на сервитьорската количка имаше тъмен костюм, тъмни панталони и черен шлифер, осигурени от Владимир. Той бързо се облече, обу се, взе една кърпа от масата и я пъхна в джоба си.
Написа съобщение на Владимир: „СВЪРШЕНО“.
Отиде до вратата, надникна през шпионката и понечи да дръпне резето, но после му хрумна нещо. Прекоси стаята, спря при големия огледален прозорец и погледна към ресторанта. Вече имаше повече посетители предимно семейства с децата си, излезли на неделна вечеря. Точно под него беше сцената, където имаше три жени в тесни рокли. Като че ли пееха, макар че Халил успяваше да различи само приглушеното свирене на тримата музиканти.
Върна се при Борис, който вече само потръпваше — стоновете бяха престанали. Отпусна се на коляно, взе едрия мъж, вдигна го над главата си, направи две големи крачки и го хвърли през прозореца.
Трясъкът на пръснато стъкло заглъхна и за момент се възцари тишина, последвана от шумно трополене. После започнаха писъците.
Халил извади пистолета, върна се при вратата, отвори и излезе в антрето. Владимир беше махнал трупа на телохранителя и беше почистил кръвта. Халил отключи вратата на асансьора и се спусна в мазето. По пътя уви ленената кърпа около дясната си ръка и пистолета, след което я мушна в джоба на шлифера.
Владимир го посрещна при вратата на асансьора и го поведе през тъмния склад към някакви бетонни стълби. Изкачиха ги и чеченецът бутна тежката метална врата, която излизаше на тясна алея, пълна с кофи за боклук и найлонови чували. В два от тях се намираха труповете на телохранителите.
— Бог те е благословил, приятелю — каза Владимир.
— И теб също.
Халил извади ръка от джоба си и Владимир си помисли, че иска да се здрависа с него като с приятел, но когато понечи да се ръкува, видя окървавената кърпа и се поколеба. Халил стреля в челото му. Владимир падна върху купчината боклук. Халил метна димящата кърпа върху лицето му, прибра пистолета в джоба си и хвърли няколко пълни чувала върху трупа, за да го прикрие.
Отиде до желязната порта в края на алеята, отвори я и излезе на тротоара на Брайтуотърс. Имаше доста пешеходци. Халил погледна към главния вход на „Светлана“ и видя как хората се изнасят от заведението. Жени и деца пищяха, мъже викаха възбудено.
Халил си проправи път през тълпата и видя таксито си. Беше заобиколено от хора. Някакъв мъж се мъчеше да се качи в колата, но шофьорът беше заключил вратите.
Халил не съжаляваше, че е хвърлил Борис през прозореца, но този акт на лично удоволствие беше създал малък проблем.
Разбута тълпата, заудря по стъклото на шофьора и извика:
— Рашид!
Рашид отключи вратите и Халил изблъска мъжа, който напираше да влезе, качи се отзад и заключи.
Таксито потегли, набра скорост и се насочи към булеварда.
— Какво е станало? — попита Рашид на арабски.
— Пожар — отвърна Халил и си погледна часовника. — Карай към тунела „Бруклин-Батъри“. Побързай, но не натискай много газта.
Облегна се и се загледа през прозореца.
„А сега идва ред на господин Кори“ — каза си.
47
Рашид прекара таксито през тунела и излезе в Манхатън на Уест Стрийт, недалеч от мястото, където се беше издигал Световният търговски център. Асад Халил се обади по мобилния телефон, разговаря няколко секунди, после затвори и му каза:
— Ректор Стрийт.
Рашид продължи напред около минута, после зави по тясна еднопосочна улица. Беше къса и спокойна. В края й, недалеч от паркинга Батъри, беше спрял голям влекач с каросерия.
— Чакай ме тук — нареди Халил. Слезе от таксито и тръгна към влекача.
Върху дългата каросерия беше изписано СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ КАРЛИНО с адрес и телефонен номер в Уихокен, Ню Джързи. Халил беше научил, че въпросната фирма наистина съществува, но това не беше една от нейните коли и онова, което се намираше вътре, не бяха строителни материали.