Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
В машината имаше зъл дух. В едно отношение Антонио беше абсолютно прав: всеки го лъже… Дори компютрите. Те, естествено, са безстрастни, но се програмират от хора. А това, което съдържат програмите, може да се променя…
Кроукър усети как главата му се върти. Според документите, които откри, сметките за мобифона на Махур изобщо не се плащаха от Бени — както твърдеше компютърът на „Садърн Бел“… Това означаваше, че той не го беше излъгал, като му каза, че не познава мургавия адвокат. Означаваше и друго: всички останали сведения за Бени Милагрос в паметта на този компютър са съмнителни. Но ако Антонио и Хектор по някакъв начин са успели да захранят машината с фалшиви данни относно връзките на този човек със СОБК, какви са плановете му за тази нощ, каква е целта на тайнственото му плаване точно по времето, когато в Маями ще се появи Хуан Гарсия Барбачена? Защо иска да го осъществи именно на борда на „Капитан Сумо“, след като не е Серо и няма нищо общо с тайната операция в Мексико?
Наближаваше десет вечерта, когато Кроукър спря пред къщата на Естрела Лайес в Ел Портал. През спуснатата завеса на прозореца се виждаха синкави отблясъци: Пабло Лайес гледаше любимия си канал ЕСПН.
Къщата на Соня в съседство беше тъмна и пуста. Той спря за миг до жасминовия храст, чиито разкошни бели цветове излъчваха упойващ аромат. От мястото си виждаше част от уличката и клоните на старото лимоново дърво, което хвърляше дебела сянка пред къщата. Заслуша се в шепота на палмите над главата си, в един миг му се стори, че чува гласа на Соня. Мъчително му се прииска да чуе смеха й, да види блясъка на красивите й очи под светлината на свещите… Прииска му се и друго: да накаже хората, които й бяха отнели свещеното право на живот. Те несъмнено са същите, които осакатиха и Рейчъл. Даваше си сметка, че скоро ще се изправи срещу Антонио и Хектор за последен път. Усещаше го като болка в костите. Половинчати действия нямаше да има, примирие — също. Тази окончателна среща щеше завърши с кръвопролитие и смърт…
Бурните чувства го накараха да се раздвижи. Светлината на уличния стълб хвърляше отблясъците си върху замрежената входна врата на семейство Лайес. „Завръщането у дома не бива да носи толкова болка и страдания“ — каза си той.
Входната врата на къщата беше широко отворена, вероятно за да улавя хладните пориви на ветреца, който раздвижваше листата на палмите. Шумът, който долиташе отвътре, поглъщаше жуженето на нощните насекоми. Според възбудения глас на диктора на терена излизаше прославеният футболен тим на Аржентина. По излъсканите дъски на верандата пробяга тесен синкав лъч, ярък като отблясък на електрожен.
Върху предпазната мрежа на вратата беше кацнала огромна нощна пеперуда. На слабата лунна светлина крилете й изглеждаха покрити с фина пудра — от онази, която употребяваха жените. Тялото на насекомото беше абсолютно неподвижно, сякаш увиснало направо от лунните лъчи. Сянката на Кроукър попадна върху него, то се раздвижи, приемайки формата на две залепени сърца. В следващия миг пеперудата я нямаше… Той бутна замрежената врата и влезе.
Върху екрана на телевизора тичаха футболисти, камерата показваше и запалянковците с ексцентрично изрисувани лица, които размахваха знамена и транспаранти. В стола срещу апарата седеше човек. От мястото си виждаше единствено върха на главата му, беше почти сигурен, че това е полуоплешивялото теме на Пабло Лайес.
Във въздуха се носеше тежък аромат на билки и подправки, това му напомни за стаята на болния Нестор и отварите, с които го лекуваше Естрела. На бледата светлина, която идваше от отворената врата на кухнята, се виждаше снимката на младо момиче, поставена върху скрина. Това без съмнение беше Естрела, запечатала образа си преди много години някъде сред зеленината на Асунсион… В очите й се четеше напрежение, сякаш още тогава бе усетила опасността от срещата си с един непознат. Далеч от родния дом, сред тропическата растителност на Флорида…
Кроукър понечи да се обади, но в последния момент стисна устни. Нещо не беше наред. Най-вероятно широко отворената врата и прекалено усиленият звук на телевизора, който влизаше в остър контраст с тишината на квартала… А и онази сянка в кухнята, която сякаш беше отражение на синкавите отблясъци, идващи от екрана… Погледът му се насочи към фигурата на стола.
Спомни си кадрите на „Психо“, един филм, който беше гледал преди много години. Към края имаше сцена с Марион Крейн, която влиза в къщата на Норман Бейтс, обръща към себе си люлеещия се стол и вижда в него мумифицирания труп на майка му… До този момент всички зрители са убедени, че госпожа Бейтс е жива и здрава, тъй като Норман постоянно разговаря с нея… Завъртането на стола разкрива ужасната истина: жената отдавна е мъртва, а Норман е луд…