Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Бегълците се стичаха на шосе номер 66 от всички краища, автомобилите вървяха ту един по един, ту на цели кервани. Те бавно се движеха по пътя от ранно утро до късна вечер, а нощем спираха там, дето имаше наблизо вода. От допотопните пробити радиатори излизаше пара, спирачките скърцаха. И хората, седнали на воланите на камионите и претоварените леки коли, напрегнато се ослушваха. Колко още има до града? Докато пътуваш от един град до друг, си скован от страх. Ако нещо се счупи… Е, ако нещо се счупи, ще спрем на почивка тук, докато Джим отиде до града, вземе частта, която ни трябва, и се върне обратно… А колко храна ни остана?
Вслушвай се в мотора. Вслушвай се в колелата. Вслушвай се и с ухо, и с ръка в извиването на волана; вслушвай се с длан в лоста на скоростната кутия; вслушвай се в дъските под краката си. Вслушвай се с петте си сетива в тази раздрънкана стара таратайка; защото изменилият се тон, неравният ритъм могат да означават една излишна седмица път. Чуваш ли как чука? Това са клапаните. Не е страшно. Нека си чукат до второто пришествие — няма опасност. Но ей този глух шум — не го чуваш, по-скоро го чувствуваш. Нима някъде не стига маслото? Нима се е разбил лагерът? Господи, ако това е лагерът, какво ще правим? Парите и без това са на свършване.
И сякаш напук водата в радиатора клокочи. Поне да бяхме на стръмно. Сега ще видим. Ах, дявол да го вземе! Ремъкът на вентилатора се е скъсал! Вземи тази връв, завържи го криво-ляво. Добре — краищата ще вържа аз. Сега бавно, съвсем бавно, докато стигнем до града. Връвта няма да издържи дълго.
Само да можем да стигнем до Калифорния, където растат портокали, преди този стар ковчег да се е разнебитил съвсем. Само да можем да стигнем.
А на външните гуми двата пласта са съвсем износени. За такава работа трябват гуми с четири пласта. А тези най-много да изминат още сто мили, ако не цъфнат, когато ги ударим о някой камък. Кое е по-добре — сто мили повече или спукана вътрешна гума? Кое? Сто мили. Е, не знам, не може да се каже изведнъж кое. Имаме лепенки за вътрешни гуми. Може би когато колата върви, изпуска съвсем малко. Защо не направим подложка? С нея сигурно ще изкараме още петстотин мили. Да вървим, пък ще караме, докато се спука.
Трябва да купим гума, но, господи, толкова много пари струва една стара гума. И продавачите те оглеждат от глава до пети. Знаят, че не можеш да се забавиш. Знаят, че не можеш да чакаш. И цената расте.
Ако искате, вземете я, ако не — ваша работа. Аз съм продавач на гуми, а не благотворително дружество. Не ги подарявам на никого. Вашите работи не ме интересуват. Интересува ме само моята работа.
Колко има до съседния град? Вчера видях четирийсет и две коли с хора като вас. Откъде идвате всички вие? Накъде отивате?
Е, Калифорния е голям щат.
Не е толкова голям. И целите Съединени щати не са толкова големи. Съвсем не са толкова големи. Не са кой знае колко големи. Няма достатъчно място за теб и мен, за твоите и моите роднини, за богатите и бедните в която и да било страна, за крадците и честните хора. За гладните и ситите. Защо не се върнете обратно там, откъдето сте тръгнали?
Живеем в свободна страна. Можем да отидем, където си искаме.
Така мислите вие. Чували ли сте за патрула на калифорнийската граница? Полицията от Лос Анджелис ще ви спре, негодници такива, и ще ви върне обратно. Ще ви кажат: ако не можете да си купите място, не ни трябвате тук. Ще ви кажат и това: имате ли разрешително за каране? Дайте да го видим. Скъсахме го, ще кажете. Щом сте го скъсали, ще ви отвърнат, няма да ви пуснем — без него не може.
Но ние живеем в свободна страна.
Добре, опитайте се тогава да потърсите свободата. Един ми казваше: колкото имаш в джоба си, толкова ти е и свободата.
В Калифорния плащали добре. Ето в това листче пише.
Глупости! Виждал съм толкова хора да бягат оттам. Някой ви е излъгал. Искате ли тази гума, или не?
Трябва да я вземем, но, господи, парата много не ни бие, мистър! Останахме със съвсем малко средства.
Казах ви, че не съм благотворително дружество. Хайде, вземайте гумата.