Тайната история

— Нищо. Ние… Не знам. Трябва да сме много, много внимателни, това е. Неведнъж се опитаха да ме хванат в лъжа.

— Какво искаш да кажеш?

— Например, когато им казах, че във вторник около четири с Клоук сме отишли в стаята на Бъни.

— Точно тогава отидохте — каза Франсис.

— Знам. Но италианецът, много мил човек наистина, започна да ме гледа загрижено. „Синко, това не е възможно. Помисли пак.“ Съвсем се обърках, защото знаех, че отидохме в четири часа и тогава Давънпорт каза „По-добре си помисли, защото приятелчето ти Клоук ни каза, че двамата сте прекарали цял час сами в стаята, преди да повикате когото и да било.“

— Искали са да разберат дали с Клоук не криете нещо — каза Хенри.

— Може би. А може би са искали просто да проверят дали няма да излъжа.

— Излъга ли?

— Не. Но ако ме питаха за нещо по-настоятелно и както бях поизплашен… Нямаш представа какво е. Те са двама, а ти си сам, нямаш много време за размисъл… Знам, знам — обезсърчено каза Чарлс. — Но те изобщо не са като полицаите. Ченгетата от малките градове не очакват да открият нещо. Ще се шокират, ако узнаят истината, вероятно няма да повярват, когато им кажеш. Но тези… — той потръпна. — Досега не бях разбрал колко много разчитаме на външния вид. Не става въпрос, че не сме умни, а че просто нямаме вид като да сме го направили. Ако питаш другите, за тях може да сме и преподаватели в неделното училище. Но на тези мъже не им минават тия — вдигна чашата си и отпи. — Между другото, зададоха ми хиляди въпроси за пътешествието ви до Италия.

Хенри стреснато вдигна поглед.

— А питаха ли за парите? Кой го е финансирал?

— Не — Чарлс допи чашата и за кратко подрънка леда в нея. — Ужасих се, че ще попитат. Мисля обаче, че са прекалено впечатлени от семейство Коркоран. Ако им кажех, че Бъни никога не е носил един и същи чифт бельо два пъти, щяха да ми повярват.

— Ами онзи от Върмонт? — каза Франсис. — Онзи, когото снощи показаха по телевизията?

— Не знам. Повече от всичко се интересуваха от Клоук, така ми се стори. Може би просто са искали да проверят дали неговата версия отговаря на моята, от друга страна обаче имаше няколко много странни въпроса, които… Не знам. Няма да се изненадам, ако се окаже, че Клоук разказва наляво и надясно своята теория, че Бъни е бил отвлечен от търговци на наркотици.

— Несъмнено — съгласи се Франсис.

— Ами нали я разказа на нас, а ние дори не сме му близки. Въпреки че агентите от ФБР си мислеха, че сме близки приятели.

— Надявам се, направил си труд да ги поправиш — каза Хенри, запалвайки цигара.

— Уверен съм, че Клоук е направил всичко необходимо по въпроса.

— Не е задължително — каза Хенри. Разтърси клечката кибрит и я хвърли в пепелника, а после силно си дръпна от цигарата. — Знаеш ли, първоначално си мислех, че тази връзка с Клоук е голямо зло. Но сега ми се струва, че е едно от най-добрите неща, които можеха да ни се случат.

И преди някой от нас да успее да го попита какво имаше предвид, погледна часовника си.