Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Вие ли сте Ричард Папен?
Спрях, погледнах го и му отговорих утвърдително.
За моя изненада той ме фрасна в лицето и с такава сила паднах по гръб на снега, че останах без дъх.
— Стой далеч от Мона! — изкрещя. — Ако отново се приближиш до нея, ще те убия. Разбра ли ме?
Бях прекалено зашеметен, за да му отговоря и само го зяпах. Ритна ме силно в ребрата, а после бавно се отдалечи — снегът скриптеше под стъпките му, някъде се затръшна врата.
На другата сутрин се събудих късно. Окото ме заболя, когато се обърнах на една страна. Известно време полежах така и примигвах срещу яркото слънце, докато обърканите подробности от изминалата нощ не изплуваха бавно като сън. Взех часовника си от нощната масичка и видях, че беше късно, почти пладне. Защо никой не бе дошъл да ме вземе?
Станах и точно срещу мен, в огледалото, се възправи и отражението ми. То спря и се загледа, щръкнала коса и разкривена в идиотско недоумение уста, точно като герой от комиксите, когото са фраснали с наковалня по главата, около нея има венец от звездички, а пред очите му чуруликат птиченца. Най-фрапиращото от всичко бе, че около едното ми око имаше прекрасен тъмен ореол, в най-наситените оттенъци на пурпурното, жълтозеленото и моравото.
Измих си зъбите, облякох се и бързо излязох. Първото познато лице, което видях, бе Джулиан на път за Лицея.
Той се отдръпна с невинна и типична за комиците от немите филми изненада.
— За Бога, какво ти се е случило?
— Чул ли си нещо от тази сутрин?
— Не, защо? — погледна ме с любопитство. — Това око — сякаш си участвал в кръчмарско сбиване.
По всяко друго време щях да се срамувам да му кажа истината, но дотолкова ми бе писнало от лъжи, че почувствах нужда да кажа истината поне за толкова дребно нещо. Така че му разказах какво се е случило.
Изненадах се от реакцията му.
— Значи наистина е било сбиване — изрече с детинска наслада той. — Колко вълнуващо. Влюбен ли си в нея?
— Боя се, че не я познавам толкова добре.
Разсмя се.
— Бога ми, днес наистина си откровен — каза той със забележителна проницателност. — Животът изведнъж стана ужасно драматичен, нали? Точно като в литературата… Между другото, споменах ли ти, че вчера следобед при мен идваха някакви мъже?
— Какви мъже?
— Бяха двама. Първоначално бях много нервен, мислих, че са от Държавния департамент153 или дори по-лошо. Нали си чувал за проблемите ми с исрамското правителството?
Не бях сигурен какво според Джулиан искаше от него исрамското правителство, въпреки че държавата наистина беше терористична. Но страхът му почиваше на това, че преди десет години бе обучавал престолонаследницата в изгнание. Революцията я принудила да се крие, докато накрая, неизвестно как, се озовала в колежа Хампдън. Джулиан й преподавал четири години, а частните уроци били надзиравани от бившия министър на образованието, който трябвало да се погрижи учебната програма да бъде подходяща за наследничката на трона в страната му и от време на време поръчвал да докарат със самолет от Швейцария хайвер и шоколадови бонбони като подарък за преподавателя.
Принцесата беше баснословно богата. (Хенри я видял веднъж — тъмни очила, палто от визон, дълго до земята, потраквала с токчета по стълбите на Лицея, следвана от телохранителите си.) Династията, от която произхождаше, можеше да проследи корените си до Вавилонската кула и от тогава бе натрупала неимоверни богатства, голяма част от които нейните роднини и служители успели да изнесат от страната. За главата й обаче бе обявена награда и тя водеше изолиран живот, вечно охранявана и почти без никакви приятели, дори по време на престоя си в Хампдън. С течение на годините се бе превърнала в отшелница. Под вечен страх от наемни убийци се местеше от място на място. През годините членовете на нейното семейство, с изключение на един-двама братовчеди и малоумният й по-малък брат, намиращ се в специализирано заведение, били избити един по един. Шест месеца след като завършила колежа, бил убит от снайперист дори и възрастният министър на образованието, така както си седял в градината на малката си къща с червен покрив в Монтрьо.
Въпреки любовта си към принцесата и принципните си предпочитания към роялистите пред революционерите, Джулиан не се интересуваше от политиката на исрамското правителство. Но отказваше да пътува със самолет, да приема пратки с наложен платеж, живееше в непрестанен страх от неочаквани посетители и не бе излизал извън страната осем или девет години. Не зная дали тези мерки бяха необходимост или преувеличение, но от една страна ми се струваше, че връзката му с принцесата не бе толкова силна, а и подозирах, че исрамското правителство имаше далеч по-неотложни задачи от тази да води свещена война с преподаватели по класически езици от Нова Англия.