Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Защо ги ядеш?
— Не знам — и се загледа в буркана. — На вкус са наистина отвратителни.
— Изхвърли ги.
Той повдигна с мъка рамката на прозореца, която най-накрая се предаде със стържещ звук.
Един порив на леден въздух ме удари в лицето.
— Ей.
Изхвърли буркана през прозореца и се отпусна върху рамката с цялата си тежест. Отидох да му помогна. Накрая тя с трясък се затвори и завесите меко се отпуснаха край прозореца. Черешовият сок бе оставил разпръсната червена линия по снега.
— С лек привкус на Жан Кокто, нали? — каза Франсис. — Изтощен съм. Извини ме, но сега отивам да си взема един душ.
Беше пуснал душа, а аз тъкмо си тръгвах, когато телефонът иззвъня.
Беше Хенри.
— А, извинявай. Мислех, че се обаждам на Франсис.
— Така е. Почакай — оставих слушалката и го извиках.
Франсис се появи по панталон и долна риза, лицето му бе наполовина сапунисано, а в ръката си държеше бръснач.
— Кой е?
— Хенри.
— Кажи му, че съм в банята.
— В банята е.
— Не е в банята — каза Хенри. — В стаята при теб е. Чувам го.
Подадох на Франсис слушалката. Държеше я встрани от лицето си, за да не я изцапа с пяна.
Дочувах неразбираемите думи от устата на Хенри. Само след миг сънливите очи на Франсис се разшириха.
— О, не. Не аз.
Отново гласът на Хенри, рязък и делови.
— Не. Наистина, Хенри. Уморен съм, лягам да спя и няма начин…
Изведнъж лицето му се измени. За моя най-голяма изненада Франсис силно изруга и така трясна слушалката, че тя издрънча.
— Какво има?
Гледаше телефона.
— Мътните го взели. Затвори ми.
— Какво става?
— Иска отново да се включим в проклетата хайка. Сега. Не съм като него. Просто не мога да стоя буден пет или шест дни в…
— Сега? Толкова е рано.
— Той казва, че са почнали преди час. Мътните го взели. Никога ли не спи?
Не бяхме говорили за случката в стаята ми отпреди няколко дни, но сънливата тишина в автомобила ми се стори подходяща, за да изясним нещата.
— Знаеш ли, Франсис…
— Какво?
Стори ми се, че бе най-добре да подхвана направо.
— Знаеш ли, наистина не ме привличаш. Не исках да кажа, че…
— Интересно — каза студено той. — Ти също не ме привличаш.
— Но…
— Беше на разположение.
Останалата част от пътя до училище пропътувахме в не толкова приятно мълчание.
Невероятно наистина, но напрежението бе ескалирало в сравнение с изминалата нощ. Сега имаше стотици хора в униформи, с кучета, мегафони и камери, купуваха си бутер банички от караваната и се опитваха да надникнат през тъмните прозорци на новопристигналите микробуси — три на брой, единият на телевизионен канал от Бостън — паркирани на поляната пред столовата, заедно с остатъка от автомобилите, които паркингът не можеше да побере.
Намерихме Хенри на предната веранда на столовата. Четеше и бе изцяло погълнат от книгата — малко томче, подвързано с телешка кожа и написано на някакъв близкоизточен език. Близнаците, сънени, със зачервени носове и разчорлени, се бяха проснали на една пейка като гимназисти и си подаваха чаша с кафе.
Франсис смушка Хенри с лакът и го срита по крака.
Хенри се стресна.
— А, добро утро.
— Как можеш да го изречеш дори. Не съм мигнал. От три дни нищо не съм хапнал.
Хенри отбеляза с лентичка докъде е стигнал и пъхна книгата в джоба на сакото си.
— Тогава — дружелюбно каза той, — вземи си поничка.
— Нямам пари.
— Ще ти дам пари.
— Не искам проклетата поничка.
Отидох и седнах при близнаците.
— Снощи изпусна доста интересни неща — ми каза Чарлс.
— Така чух.
— Съпругата на Хю ни показва час и половина бебешки снимки.
— Най-малко — намеси се Камила. — А Хенри пи бира от кутия.
Мълчание.
— А ти какво прави — попита Чарлс.
— Нищо. Гледах филм по телевизията.
И двамата се оживиха.
— Наистина ли? Онзи за сблъсъка на планетите ли?
— Господин Коркоран го беше пуснал, но преди да свърши, някой смени канала — каза Камила.
— Какъв беше краят?
— Докъде го гледахте?
— Всички бяха в онази лаборатория в планината. Младите, ентусиазирани учени се бяха съюзили срещу онзи циничен стар учен, който не искаше да им помогне.
Разказвах им denouement152, когато Клоук Рейбърн рязко си запробива път сред тълпата. Спрях, защото си помислех, че е тръгнал към нас с близнаците, но той само ни кимна и се приближи към Хенри, който стоеше на края на верандата.