Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Господи, по-добре да тръгваме. Почти шест е.
На път за Франсис пред колата мина бременна кучка.
— Това — каза Хенри, — е много лошо поличба.
Но не каза за какво.
Новините тъкмо започваха. Водещият вдигна поглед от листата пред себе си, изглеждаше мрачен, но същевременно много доволен.
— Продължава усиленото, но и до този момент безрезултатно, издирване на изчезналия студент от колежа Хампдън Едуард Коркоран.
— Боже — каза Камила, докато бъркаше в джоба на брат си за цигара. — Поне би трябвало да му научат името, нали?
Картината се смени с въздушни кадри на заснежени хълмове, изпъстрени като военна карта, с набодени по нея фигурки, на преден план се издигаше връх Катаракт — несиметричен и огромен.
— Около триста търсачи — започна глас зад кадър, — в това число хора от Националната гвардия, полицията, пожарната команда на Хампдън и служители на Централната Върмонтска електрическа компания прекараха през сито трудно достъпни области през втория ден на издирването. ФБР е започнало свое отделно разследване в Хампдън.
Картината потрепери и изведнъж се смени с образа на жилест, белокос мъж с каубойска шапка. В обяснението под снимката пишеше, че това е Дик Постънкил, областен шериф на Хампдън. Той говореше, но от устата му не излизаше никакъв звук. Зад него любопитно се трупаха търсачите и мълчаливо се повдигаха на пръсти, за да се ухилят в камерата.
След малко се появи неравен и неясен звук. Шерифът бе по средата на изречението.
— … да напомня на катерачите да излизат на групи, да се придържат към пътеките, да оставят предполагаемия си маршрут и да носят много топли дрехи в случай, че температурите рязко паднат.
— Това бе областният шериф на Хампдън Дик Постънкил — ведро съобщи говорителят, — с няколко съвета към зрителите ни относно катеренето през зимата — обърна се и камерата се приближи към него от друг ъгъл. — Една от малкото следи по случая с изчезването на Коркоран дойде от Уилям Хънди, местен търговец и зрител на АкшънНюз Туелв, който се обади на горещата ни линия и предостави информация, свързана с изчезналия младеж. Днес господин Хънди помогна на щатските и местните власти да направят портрети на предполагаемите похитители на Коркоран…
— „Щатски и местни“ — каза Хенри.
— Моля?
— Не и федерални.
— Разбира се, че не — каза Чарлс. — Да не си мислиш, че ФБР ще повярва на тъпата история, измислена от някакъв върмонтец?
— След като не му вярват, защо са тук? — попита Хенри.
Тази мисъл бе обезпокоителна. Няколко мъже забързано слизаха по стълбите на съда, а над тях грееше застиналото на лентата ярко обедно слънце. Сред тях вървеше с наведена глава и господин Хънди. Косата му бе пригладена назад, а вместо униформата от работилницата носеше небесносин костюм по модата от седемдесетте.
Една репортерка, Лиз Окавело, местно величие със свое предаване по наболели проблеми и рубрика за филми в местните новини, се приближи с микрофон в ръка.
— Господин Хънди, господин Хънди!
Той се спря, объркан, придружителите му продължиха напред и го оставиха сам на стъпалата. После осъзнаха какво се случваше, върнаха се и се скупчиха около него като група телохранители. Хванаха го под лактите и се опитаха да го избутат напред, но той се дръпна неохотно.
— Господин Хънди — повтори Лиз Окавело, докато си пробиваше път, — научих, че днес сте работили с полицията, за да изготвят скици на хората, които сте видели в неделя с изчезналото момче.
Господин Хънди кимна доста рязко. Срамежливото му и уклончиво поведение от предишния ден бе отстъпило пред едно малко по-самоуверено държание.
— Бихте ли ни казали как изглеждат?
Мъжете отново се скупчиха около него, но той сякаш бе омагьосан от камерата.
— Ами… Не бяха тукашни. Бяха… тъмни.
— Тъмни?
Вече го влачеха надолу по стълбите, а Хънди се обърна, все едно искаше да сподели нещо под секрет.
— Араби.
Лиз Окавело, скрита зад очилата си и обемната си прическа на телевизионна водеща, прие разкритието толкова невъзмутимо, че си помислих, че не съм чул правилно.
— Благодаря ви, господин Хънди — каза тя, докато той и спътниците му изчезваха надолу по стълбите. — Аз съм Лиз Окавело, пред сградата на окръжния съд в Хампдън.
— Благодаря ти, Лиз — радостно й отговори новинарят и се завъртя на стола.
— Я чакай — каза Камила. — Той каза ли това, което си мисля, че каза?
— Моля?
— Араби? Каза, че Бъни бил в колата с араби?