Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Накрая затвори. Всички го загледахме въпросително.
Той сви рамене.
— Ами, опитах. Очаква ни в хотела след двадесет минути.
— Нас?
— Няма да отида сам.
— Той сам ли е?
— Не — отговори Франсис от кухнята, където го чувахме да отваря и затваря шкафовете. — С изключение на Теди, всички са там, всеки момент го очакват да пристигне.
Настъпи кратко мълчание.
— Какво правиш там? — попита Хенри.
— Наливам си нещо за пиене.
— Налей и на мен — каза Чарлс.
— Скоч става ли?
— Бих предпочел бърбън, ако имаш.
— Нека бъдат два — каза Камила.
— Защо просто не донесеш цялата бутилка — вметна Хенри.
След като тръгнаха, се излегнах на дивана на Франсис, пуших от цигарите му, пих от скоча му и гледах „Риск“. Единият от участниците бе от Сан Гилберто, което е много близо до моето родно място, само на около десетина километра. Всички тези предградия в Калифорния започват да се сливат едно с друго, та става трудно да определиш къде свършва едното и започва другото.
След играта следваше телевизионен филм. Беше свързан със заплахата от сблъсъка на земята с друга планета и как учени от цял свят се обединяват, за да предотвратят катастрофата. Един астроном, който постоянно се появява в разни предавания и за чието име вероятно ще се сетите, играеше сам себе си във филма.
По някаква причина не се чувствах спокоен, когато дойде време за новините в единадесет, затова превключих на друг канал и гледах нещо, което се наричаше „История на металургията“. Оказа се доста интересно всъщност, но бях изморен и леко пийнал, та съм заспал, преди да свърши.
* * *
Видях, че са ме завили с одеяло, когато се събудих, а стаята бе посиняла от студената утринна светлина. С гръб към мен, на перваза на прозореца седеше Франсис, облечен с дрехите от миналата нощ и похапваше череши в мараскино151 от един буркан, поставен на коляното му.
Изправих се.
— Колко е часът?
— Шест — отговори той с пълна уста, без да се обръща.
— Защо не ме събуди?
— Прибрах се едва в четири и половина. Бях прекалено пиян, за да те откарам вкъщи. Искаш ли черешка?
Все още беше пиян. Яката му бе разкопчана, дрехите му — в безпорядък, гласът му звучеше уморено и безизразно.
— Къде си бил цяла нощ?
— Със семейство Коркоран.
— Не ми казвай, че сте пили.
— Напротив.
— До четири?
— Те продължаваха, когато си тръгвах. Във ваната имаше пет или шест каси с бира.
— Не знаех, че ще бъде толкова весело събиране.
— Беше подарък от „Фуд Кинг“ — каза Франсис. — Бирата, имам предвид. Господин Коркоран и Брейди взели част от нея и я домъкнали в хотела.
— Къде са отседнали?
— Не знам — отегчено отвърна Франсис. — Ужасно място. Един от онези големи, едноетажни мотели с неонови надписи и без обслужване по стаите. Всички стаи са свързани. Децата на Хю крещяха и хвърляха чипс, във всяка стая бе пуснат телевизор. Беше ад… Наистина — допълни без капка хумор, когато се разсмях. — Мисля, че след тази нощ мога да преживея всичко, включително и ядрена война, или да се кача на самолет. Някой, предполагам, че беше някое от онези проклети хлапета, свали любимия ми шал от леглото и уви в него една пилешка кълка. Онзи от хубавата коприна с щампованите часовници. За нищо не става вече.
— Бяха ли разстроени?
— Кой, семейство Коркоран ли? Разбира се, че не. Дори не мисля, че забелязаха.
— Нямах предвид шала.
— А — той извади поредната черешка от буркана, — предполагам, в известен смисъл всички бяха разстроени. Не говореха почти за нищо друго, но не изглеждаха като да не са на себе си или нещо подобно. В един миг господин Коркоран беше тъжен и тревожен, а в следващия си играеше с бебето и наливаше на всекиго бира.
— Марион беше ли там?
— Да. Клоук също. Излезе да се разходи с Брейди и Патрик, а когато се върна, вонеше на трева. С Хенри прекарахме вечерта на радиатора, разговаряйки с господин Коркоран. Камила май отиде да поздрави Хю и жена му, и там я впримчиха. Нямам представа какво се случи с Чарлс.
След няколко секунди Франсис просто тръсна глава.
— Не зная, но не ти ли се струва, че по един ужасяващ начин всичко това е толкова смешно?
— Ами всъщност далеч не е толкова смешно.
— Май не е — и си запали цигара, а ръцете му трепереха. — Господин Коркоран спомена, че днес идва и Националната гвардия. Каква бъркотия.
От известно време гледах съсредоточено буркана с черешите и не осъзнавах напълно какви бяха плодовете.