Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Ако видиш мистър Шефър, предай му това — каза той. — Това е адресът на баджанака ми. Все още не съм се настанил в хотел.

Всъщност той не беше разочарован, че заварваше Париж така безлюден. Но тишината в бара на хотел „Риц“ му се стори странна и зловеща. Този бар не беше вече американски — в него се почувства благовъзпитан, а не като собственик. Заведението бе станало отново френско. Долови тази замрялост още в мига, в който слезе от таксито и видя как портиерът, който в този час обикновено бе в стихията си, бъбри с едно от пиколата пред служебния вход.

Докато минаваше по коридора, Чарли дочу един-единствен отегчен глас откъм някога гъмжащата дамска тоалетна стая. Когато влезе в бара, по стар навик премина разстоянието от двайсет фута по зеления килим, приковал поглед право напред, а после, когато опря твърдо крак на металната пръчка, се обърна и огледа помещението; срещна само един чифт очи, които потрепнаха над разтворения вестник в ъгъла. Чарли попита за главния барман Пол, който бе дошъл тук на работа в последните дни по време на покачването в борсата със собствения си, направен по поръчка автомобил — беше пристигнал със съответната точност на най-близкото безопасно място. Но днес Пол бе във вилата си извън града и Аликс му даваше информация.

— Не, повече не — каза Чарли. — Вече пия по-малко.

Аликс го поздрави:

— Преди година-две си пийвахте доста яко.

— Ще продължа да се въздържам — увери го Чарли. — От година и половина вече не пия.

— Как ви се струват условията в Америка?

— Не съм ходил в Америка от месеци. Работя в Прага, представям няколко фирми. Там не ме познават.

Аликс се усмихна.

— Спомняш ли си ергенската вечеря на Джордж Харт тук? — попита го Чарли. — Между другото, какво стана с Клод Фесенден?

Аликс понижи доверително глас:

— В Париж е, но не идва повече тук. Пол не разрешава. Натрупа сметка от трийсет хиляди франка, като включваше всичко, което пиеше, обедите си и почти всички вечери в продължение на цяла година. И когато накрая Пол му каза, че трябва да плати, той му даде фалшив чек.

Аликс поклати тъжно глава.

— Не мога да разбера — беше толкова елегантен. Сега се е разплул… — Той изобрази с ръцете си едра ябълка.

Чарли се загледа в една ярка групичка от хомосексуалисти, която се настани в ъгъла.

„Нищо не ги засяга — помисли си той. — Акциите се покачват или падат, хората безделничат или работят, но те са вечни.“ Заведението му действаше потискащо. Той поиска заровете и ги хвърлиха с Аликс, за да видят кой ще черпи.

— За дълго ли сте тук, мистър Уейлс?

— Дойдох за четири-пет дни да видя дъщеря си.