Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Столовете имаха седалки в златно и бяло и богато украсени облегалки от тъмно, масивно дърво. Масата стоеше като блестящ остров насред осветената от газта тъмнина. Но две неща ме объркваха. Първо около всяка чиния имаше далеч повече златни прибори, отколкото знаех какво да правя. Така или иначе за какво, по дяволите, използваш мъничка двувърха виличка? Беше поставена над чинията, така че беше или за морска храна, салата, десерт, или за нещр, което още не ми беше хрумнало. Надявах се да е за морска храна или за десерт, след като мислех че знам коя вилица е за салата. След като досега не бях присъствала на официален вампирски банкет, се опитах да не спекулирам с другите възможни ползи от една двувърха виличка.
Второ, имаше напълно подредени места и на пода. Под всяко от тях имаше постлана бяла ленена кърпа, като за миниатюрни пикници. Местата на пода бяха разпределени между столовете, така че имаше място да дръпнеш стола назад. Но беше... странно.
Стоях в моята туника в черно и кралско синьо, с леките тъмносини проблясъци, потропвайки с пръстите на високите си токчета, опитвайки се да разбера защо на пода имаше чинии.
Жан-Клод се плъзна през черните завеси, които покриваха входа между тази стая и по-малкото помещение в съседство. Всички се тълпяха в съседната стая. Мразех тълпите при каквито и да е обстоятелства, дори и при нормалните вечерни партита. Но тази вечер беше като салонен разговор в боен стил. Всичко имаше поне по две, ако не и по три значения. Всички се опитваха да бъдат недоловимо обидни. Толкова любезни, толкова подли, толкова неприятни. Уменията ми за лек разговор бяха доста ограничени и срещу Мюзет и екипа й, бях направо невъоръжена. Нуждаех се от почивка, преди да зпочна да троша разни неща. Поне недораслата pomme de sang на Мюзет липсваше от таз вечерните събития. Беше ни казано, че е била изпратена обратно в Европа, тъй като изглеждало че присъствието й много ме дразнело. Според мен по-скоро Мюзет не искаше да загуби малката си играчка, ако нещата загрубееха.
Ашър се промъкна през тъмнината, но не се плъзна след Жан-Клод, а бързаше. Мюзет не беше съвсем готова да повярва, че Ашър беше наистина наш. След като и аз не бях сто процента сигурна, че беше, бе трудно да й позволя да не надуши лъжата по мен, макар че не беше и точно лъжа. Не трябваше да оставям Ашър сам, но бях уморена. Уморена от вампирската политика. Уморена да разчиствам проблеми, които не бях започнала и които не разбирах изцяло.
- Ma petite, гостите ни питат за теб.
- Направо се хващам на бас, че го правят.
Жан-Клод премигна по онзи бавен, грациозен начин, който обикновено значеше, че се опитва да разбере какво съм имала предвид с някой жаргонен или саркастичен израз. Преди смятах че го прави, за да покаже невъзможно дългите си мигли, но човек може да му се довери да превърне един иначе дразнещ навик в нещо изкусително.
- Мюзет наистина пита за теб - каза Ашър и изимитира гласа й -Къде е новата ти любима? Да не те изостави толкова скоро? - Около бледо сините му очи се показваше бялото, разкриващо паниката, носеща се точно под поърхността.
- Не ти е навик да изчезваш по време на такава важна и потенциално опасна ситуация. Какво има, ma petite?
- О, не знам, международен терорист ме следи, съветът на вампирите пак е в града, цяла вечер слушам най-любезно-злобните леки разговори, които някога съм чувала, Ашър отново е в своята темпераментна стихия, един от моите приятели и любим полицай прави нервен срив, върколак-сериен убиец вилнее из моя град, о, и фактът че Ричард и вълците му още не са пристигнали и никой от тях не си вдига телефона. Избери си едно - когато приключих знаех че усмивката на лицето ми не е приятна. Беше предизвикателна. Сякаш питаше - защо пък да не съм напрегната?
- Не вярвам че неща се е случило на Ричард, ma petite.
- Не, само се страхуваш, че ще се скатае за вечерта. Това ще ни накара да изглеждаме дяволски слаби.
- Деймиън лети добре почти като мен - каза Ашър. - Той ще ги открие, ако са наблизо.
- А ако не са? Имам предвид, Ричард се защитава толкова силно, че нито аз, нито Жан-Клод можем да го достигнем. Обикновено не го прави без причина, а ако я има, то тя е такава, която няма да ни хареса.
Ашър въздъхна.
- Не знам какво да кажа относно твоя крал на вълците, но знам че той не е единствения ни проблем. - Той ме погледна и на лицето му се беше появил упорит израз. - Не се държа темпераментно.
Не си направих труда да споря. Ашър беше темпераментен, просто си беше.
- Добре, но проблемът е, че Мюзет може да надуши тази лъжа. Тя ме пита дали си мой, аз казвам да, тя не вярва. Тя не ми вярва, защото и аз не го вярвам докрай. Ти не си съвсем мой. Прекалено ми е ново, за да го възприемам съвсем реално и тя го усеща. Тя на практика ме преследва из стаята, намирайки нови начини да попита дали те чукам и дори това ми идва в повече. - Поклатих глава, липсваше ми усещането за косата до кожата ми. Докоснах голия си врат и го почувствах беззащитен.