Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Ако ние сме напуснали леглото □, ако съществува нечие друго докосване, което предпочитаме пред нейното, то може би тя не е най-желаната жена на света.
Замислих се за това за секунда.
- Значи цялта експедиция е, за да ви накаже вас двамата?
- Не напълно. Вярвам, че Бел иска да опипа почвата, образно казано, преди да пристигне лично.
- Защо въобще ще иска да ни посети?
- Става въпрос за политика, в това можеш да бъдеш сигурна -обясни Жан-Клод.
- Значи наказанието на вас двамата е какво... допълнителна екстра?
Те понечиха да разменят още един от онези погледи, но аз докоснах Жан-Клод по лицето, принуждавайки го да ме погледне.
- Не, без повече тайнствени погледи, просто го кажи.
- Бел е най-желаната жена в света, цялата □ сила, целият □ образ се основават на това. Тя трябва да открие начин да разбере защр сме я напуснали и защо предпочитаме да стоим настрани, дори сега.
- И... - не разбрах.
- Прекалено сложно се изразяваш - намеси се Ашър, като се изправи на крака и се приближи с големи крачки към нас.
- Добре, ти ми обясни - казах.
- Точно както Бел виждаше заплаха в Джулиана, по същия начин щр види заплаха и в теб. Но ние се надяваме да я убедим, че не само жена ни забавлява, но и мъж. Бел никога не е считала мъжете за конкуренция, не такава, каквато са жените.
- Значи затова сте разкрасили Майка.
- И другите - допълни Ашър.
Погледнах към Жан-Клод.
- Други?
Той имаше благоприличието да изглежда смутен, но не се получи напълно, в погледа му имаше доволство.
- Ако Мюзет може да докладва на Бел, че имам харем от мъже, тогава Бел ще престане да се тревожи относно теб.
Поклатих глава.
- Не смятам така, Жан-Клод. Според мен, тя вече има опит с мен. Или ще започне да се страхува от мен, или ще бъде привлечена от силата.
- Вярвам, че те е белязала, за да измъчва мен, ma petite. Не те иска наистина като човешки слуга, но ми е ядосана, а и е ядосана на теб, защото ти принадлежа. - Той поклати глава. - Тя разсъждава като жена, ma petite, при това не съвременна. Ти разсъждаваш повече като мъж, така че е трудно да ти го обясня.
- Не, мисля, че схванах идеята. Ще опиташ да убедиш хората на Бел, че не си я зарязал заради друга жена, а заради много мъже.
- Oui.
- И ако гледката на множество прекрасни мъже измъчва Паоло, още по-добре.
Той се усмихна, но погледът му остана твърд и неприятен.
- Oui, ma petite.
Не го изрекох гласно, но Бел Морт не беше единствената, която рядко прави нещо, без да има повече от един мотив.
44
Банкетът беше в една от вътрешните зали на „Цирка”. Една от тези, които не бях виждала. Знаех че мястото е огромно и че съм виждала само част от него, но не бях осъзнала, че съм пропуснала стая с тази големина. Приличаше буквално на пещера, защото първоначално е било точно това, едно огромно, високо пространство, издълбано от водата в твърдия камък за няколко милиона години. Сега нямаше вода, само скали и студен въздух. Във вкуса на въздуха, в начина, по който докосваше кожата ти, се усещаше, че цялата тази мрачна красота се дължи изцяло на природата, а не на човешка намеса. Не знам каква е разликата межу естествените пещери и тези, създадени от човека, но въздухът се усеща различен, просто е така.
Очаквах да видя факли, но с изненада открих газ. Газови лампи, поставени из стаята, прогонваха тъмнината. Попитах Жан-Клод кога беше прокарал газта и той ми отговори, че контрабандистите са го направили по време на сухия режим, когато пещерата е била тайна кръчма. Николаос, Господар на града преди Жан-Клод, бе позволила контрабандистите да плащат наем за мястото. Освен това и вампирите й се бяха хранили от пияните гуляйджии. След като жертвите вече нарушаваха закона, нямаше как до полицията да стигне, къде се беше провело нападението на вампирите.
Никога досега не съм била в стая, осветена само от газови лампи. Светлината беше нежна като тази на огъня, но по-стабилна и гореше по-чисто. Донякъде очаквах да се носи миризма на газ, но нямаше. Жан-Клод ми каза, че ако надуша газ, значи има теч и вероятно трябва да бягаме като дяволи. Добре де, всъщност каза че трябва да напуснем колкото се може по-бързо, но знаех какво има предвид. Банкетната маса беше едновременно красиво - и странно аранжирана. Златните прибори блестяха и караха да блещукат златните мотиви по белия костен порцелан на съдовете. Около белите ленени салфетки имаше златни пръстени. Покривката беше от три слоя, първият дълъг и бял, почти се влачеше до пода, а по ръба му бяха избродирани златни листа ицветя. Средният беше деликатна златна дантела. Най-горният беше в различен нюанс на златното - бяло и златно - сякаш някой беше взел златна боя и я беше поръсил по белия лен.