Небесносини грехове

Хвърлих поглед към Жан-Клод.

- Той няма да храни никого от тези хора.

- Non, ma petite, той е наш, и само наш, но ние същр не искаме да се налага да го събличаме. Ако всички държим дрехите си на мястото им, така ще направят и те. Ще бъде огромен гаф, ако те съблекат тяхната храна, а ние - не. Домът е наш, и правилата - също.

Казано по този начин, беше трудно да се спори, но аз продължавах да искам. Тогава се вгледах по-внимателно в лицето на Майка.

- Има грим на очите. - Станах от стола, в който седях, докато Стивън ме приготвяше и се приближих до Майка. Носеше не само грим за очи, но беше направено толкова изкусно, че първоначално не се забелязваше.

- Не можах да устоя на тези очи - каза Жан-Клод, - заслужаваха да бъдат украсени.

Косата на Майка беше завързана изцяло назад в кок, който представляваше елегантна смесица от плитка „рибена кост" и неподправено изкуство.

- Къде изчезнаха всички къдрици? - попитах.

- Беше изправена, докато се сушеше - обясни Жан-Клод. Той се приближи и почти докосна косата на Майка, за да покаже колко е прекрасна. - Не се противил на нищр, което правехме, за да стане толкова хубав. - Жан-Клод ме изгледа многозначително с очертаните си с черно очи. - Промяната беше освежаваща.

Майка примигна с тези невероятни очи, които някой беше направил ощр по-невероятни.

- Не ти ли харесва?

Поклатих глава.

- Напротив, харесва ми. Искам да кажа, красив си. - Свих рамене. -Не знам, просто външният ти вид е много различен от обичайния. -Обърнах се към Жан-Клод. - Никога не съм те виждала с толкова много грим.

- Бел Морт ме отучи от желанието да се виждам по този начин. -Прикриваше се, докато изричаше това, сякаш какъвто и спомен да придружаваше тези думи, не искаше да го сподели.

- И защо е това специално разкрасяване на Майка?

- Не ти харесва - повтори Майка.

Намръщих се.

- Не става въпрос за това. Защз го правим сега? Какво печелим като изглеждаш по този начин, защото не се опитвайте да твърдите, че това не е целенасочено. - Извърнах се, за да включа и Ашър, който седеше на стол в другия край на стаята, в многозначителния поглед, който отправих към Жан-Клод. - Нито един от вас не би си причинил толкова проблеми тази вечер, без да има основание. От вас чух единствено оплаквания за това как нямаме достатъчно време, за да можем всички да изглеждаме подходящо за банкета. - Направих знак с ръка към Майка. - Това е отнело доста време, което е могло да бъде използвано на друго място. Така че питам и двама ви; какво става?

Те се спогледаха, след което Ашър се втренчи усилено в пода. Престори се, че разглежда идеално оформените си нокти на ръцете, но не успя да ме заблуди.

Отново се обърнах към Жан-Клод.

- Изплюй камъчето - наредих.

Той сви рамене. Жестът не беше грациозен, по-скоро издаваше смущение.

- Мюзет най-накрая беше принудена да ни даде пълния списък на гостите. Скрила е само три имена, защото са част от подаръка от Бел.