Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Значи трима мистериозни госта, какво общо има това с причината за труфенето на Майка?
- Един от вампирите, които ще дойдат тази вечер, си пада по красиви мъже. И двамата с Ашър сме се сблъсквали с него повече от веднъж.
- И... - подканих го.
- Да развеем такава възхитителна мръвка пред него, и въпреки това да не му позволим да пробва или да докосва, ни доставя удоволствие.
- Значи се държите дребнаво - констатирах.
Внезапно Жан-Клод се ядоса, пролича по лицето му, изпълни очите му със син пламък.
- Не разбираш, ma petite. Бел е изпратила Паоло, за да ни измъчва. Целта на присъствието му е да ни напомни какви бяхме и колко бяхме безпомощни. Отивахме при всеки, на когото Бел ни дадеше, при всеки. Не го правеше често, но ако нашите тела в нечие чуждо легло щяха да □ спечелят нещо, което искаше, тогава тя ни използваше и позволяваше на други да правят същрто.
Обикаляше с големи крачки в кръг, черното палто се ветрееше около него като тъмни криле.
- Мисълта отново да седя на една маса с Паоло ме отвращава и Бел е знаела, че ще стане така. Ненавиждам го по начин, който не желая да описвам. Но не можем да го нараним, ma petite. Бел го е изпратила, за да тормози и двама ни със самото си присъствие. Той ще ни се хили самодоволно и цинично, и ще ни напомня с всеки поглед, с всеки допир на ръцете си в някой друг, какво му се е позволявало някога да прави с нас.
Жан-Клод застана пред мен, а гневът му се блъскаше във въздуха като невидими пламъци.
- Но това можем да направим, ma petite, можем да развеем богатство си. Можем да покажем на Паоло какво мога да докосвам и какво Ашър може да докосва, но Паоло не може да притежава. Паоло е от тези хора, които винаги се стремят към онова, което другите имат. Разяжда душата му, ако не може да го получи по всеки възможен начин този, когото желае. - Той прокара върховете на пръстите си надолу по врата ми и остави гореща диря по кожата, която ме накара да ахна, почти от болка и почти от удоволствие. - Искам Паоло да страда, дори само малко, защото не е във възможностите ми да го накарам да страда силно.
Вдигнах поглед към изключително разгневеното лице на Жан-Клод и въздъхнах.
- Цялата нощ ще бъде такава, нали? Бел е изпратила единствено хора, които ще те карат да се чувстваш неловко, които мразиш, или които мразят теб.
- Е, ma petite. Страхуваме се от Мюзет и Валентина. Вярвам, че Бартоломe е дошъл, защото е отегчен. Паоло е първото име, което наистина ме изкарва от търпение.
Докоснах Жан-Клод по лицето, удържайки гнева до дланта си. Очите му отново станаха толкова нормални, колкото беше възможно.
Погледнах покрай него към Майка.
- Съгласен ли си да бъдеш в ролята на дразнител на някакъв мъжки вампир?
- Стига да не ми се наложи да пристъпя към конкретни действия, да, ще играя.
Това ме накара да се усмихна.
- Щом Майка няма проблем с това, значи и аз нямам. - Поставих двете си ръце отстрани на лицето на Жан-Клод, но се опитвах да го гледам в очите, а не да го целувам. - Но нека да внимаваме, отмъщението не е причината за присъствието ни тази вечер.
Той постави ръце върху моите и ги притисна към лицето си.
- Тази вечер сме тук, защото Бел Морт е le sourdre de sang* на кръвната ни линя и не можем да □ откажем да изпрати посетители при нас. Но не бъркай, ma petite, Мюзет и хората □ са тук, за да ни отмъстят.
(*буквален превод - фонтан на кръвта,)
- За какво ще ни отмъщават? - попитах.
Ашър се обади от другия край на стаята;
- Отмъщение срещу нас, защото сме я напуснали, разбира се. Погледнах го.
- Защо „разбира се"?
Те отново размениха поглед, който не можех да разгадая. Жан-Клод бе този, който отвърна;
- Защото Бел Морт вярва, че е най-желаната жена на света.
Вдигнах учудено вежди към него.
- Красива е, това ти го признавам. Но най-красивата жена в света... стига де! Искам да кажа, зависи какво човек счита за красиво. Някои хора харесват брюнетки, а други предпочитат блондинки.
- Казах най-желаната, ma petite, не най-красивата.
- Не схващам разликата.
Той се намръщи.
- Мъже са се самоубивали, когато тя ги е прогонвала от леглото си. Войни са се водили между владетели, които са били доведени до лудост при мисълта друг мъж да споделя благосклонността на Бел Морт.
Беше мой ред да се намръщя.
- Да не би да твърдиш, че след като веднъж си имал Бел Морт, то друга няма да свърши работа?
- Така смята тя.
Погледнах го.
- Ти и Ашър сте я напуснали, два пъти.
- Exactement*, ma petite, не виждаш ли?
(*именно - фр.)
- Всъщност не.