Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Да, то бе настъпило. Лято, съвсем различно от всички предишни лета, лято, което никога в бъдеще нямаше да се повтори. Денем както винаги прекарвах много време с Адъм и както винаги досега Ан се мъкнеше с нас, мъкнеше се с нас, защото тя и Адъм бяха не само брат и сестра, но и много близки приятели. Това лято ние с Адъм играехме тенис рано сутрин, преди слънцето да се е вдигнало и накалило, а тя идваше на корта, сядаше под шарената сянка на мимозите и миртите и наблюдаваше как Адъм както обикновено ми изважда душата, а когато се препънех в собствената си ракета, смехът й звънтеше като птича песен и планински поток. Понякога и тя самата вземаше ракетата и ме разиграваше по корта, защото беше много добра, а аз твърде слаб. Да, тя играеше много добре и въпреки крехкия й вид в малките й заоблени мишци се криеше много сила. А беше бърза и в краката и бялата пола току се виеше около тях като на балерина, а белите обувки се бялваха във въздуха. Но от тези утрини най-добре си я спомням на задната линия на корта, надигнала се на пръсти за сервис, в момента, когато ракетата е изнесена назад зад привързаната с кордела глава и изопнатата ръка подига дясната гърда, а лявата ръка, подхвърлила топката, все още е във въздуха, сякаш иска да улови нещо, лицето, сериозно и напрегнато, е вдигнато към ясното слънце, необятното небе и бялата топчица, виснала като земното кълбо в бляскавия океан на вселената. Да, това е класическата поза и жалко, че древните гърци не са играли тенис, защото, ако бяха играли, сигурно щяха да изобразят Ан Стантън върху гръцка ваза. Впрочем едва ли. Защото в този миг, въпреки цялата си пластика, тялото е твърде въздушно и твърде напрегнато. Това е мигът преди удара, преди взрива, а древните гърци не са изобразявали на вазите такова състояние. Ето защо този миг е запечатан не на вазите в музеите, а в моето съзнание, където никой освен мен не може да го види. Защото това е мигът преди взрива и взривът избухва. Ракетата проблясва, овчите корди звънват и бялата топка лети с пълна сила към мен, аз я пропускам, както в повечето случаи, геймът е свършен, сетът е свършен и всички тръгваме към къщи в неподвижния зной, защото росата вече се е изпарила и утринният ветрец е замрял.
Но пред нас оставаха следобедните часове. Следобедите ходехме да плуваме или първо излизахме с платноходката, а после плувахме, все тримата, но понякога с нас идваха и други момчета и момичета, които живееха на Крайбрежния или пък бяха дошли на гости в Бърдънс Лендинг. След вечеря отново се събирахме и седяхме в тъмнината на верандата — у тях или у нас — или отивахме на кино, или излизахме да се къпем на луна. Но една вечер, когато отидох у тях, Адъм беше излязъл — беше отишъл да закара някъде баща си с колата, — затова предложих на Ан да отидем на кино. На връщане спряхме — бях взел двуместната кола, защото майка ми се отмъкна нанякъде с голямата с цяла тумба хора — да се полюбуваме на луната и залива отвъд нос Хардин. Лунната светлина се бе проточила по леко набърчената повърхност като откос бляскав, бял, студен огън. Гледаш и очакваш всеки миг този бял огън да се разпростре по целия океан, както плъзва огън по сухата прерия. Но откосът, докосващ светлата мъглявина на хоризонта, само потрепваше и проблясваше.
Ние седяхме в колата, спорехме за филма и гледахме откоса светлина. После разговорът замря. Тя се поизхлузи на седалката и подпря глава на горния край на облегалото, тъй че сега вече не гледаше към хоризонта, а към небето — покривът беше свален — и лунната светлина се струеше върху лицето й, правейки го гладко като мрамор. Аз също се поизхлузих и вдигнах поглед към небето, обаче не зная как е изглеждало лицето ми на лунната светлина. Но си мислех, че ей сега ще протегна ръка към Ан и ще я прегърна. Погледнах я крадешком. Лицето й изглеждаше все тъй мраморно гладко на лунната светлина, а ръцете й лежаха отпуснати в скута с дланите нагоре и леко свити пръсти, сякаш готови да приемат подарък. Много лесно би било да се пресегна към нея, да хвана ръката й и да заработя, та да видя докъде ще стигнем. Да, аз мислех именно на такъв език — баналния, безличен език на студента, който вече се мисли за страшно опитен мъж.
Но не се пресегнах. Този малък къс кожена тапицерия между мен и мястото, където седеше тя с осветено от луната лице и отпуснати в скута длани, я отделяше сякаш на хиляди мили от мен. Не зная защо не протегнах ръка. Уверявах се мислено, че не съм нито от свенливите, нито от плашливите, по дяволите, виках си, тя е още дете, какво са ме прихванали, ще вземе да се разсърди и после върви се оправяй. Ами, ще се разсърди, да не е вчерашна, сигурно знае, че момиче не седи в кола с момче, за да играят шах на лунна светлина, и освен това тя сигурно вече е обработвана, все някой е свирил вече по клавишите на това пиано. Повъртях тая мисъл в главата си, после изведнъж се и възбудих, и ядосах. Надигнах се с някакъв непонятен смут в гърдите.