Фурията на Академа

Без да изпуска лъка от ръцете си, Бърнард наблюдаваше сенките отвъд фуриените лампи и се мръщеше.

– Какво стана?

– Тя... – Амара рязко седна на земята и остана там, треперейки цялата. – Тя... прочете мислите ми. Видя какво има в главата ми.

– Какво? – рече Бърнард.

– Видя... – Тя поклати глава. – Не казах нито дума за някои неща, но тя заговори точно за тях.

Бърнард прехапа устни.

– Значи... вече е наясно, че при нас няма призователи на огън.

– Нали ти казах – отбеляза Дорога. – Глупаво.

Амара примигна.

– Какво? – Изгледа го неразбиращо, но после поклати глава. – О, не. Не, дори не се сетих за това. Което, предполагам, е много добре. – Тя разтри ръцете си с длани. – Но тя твърди, че Гай е недееспособен. Че куриерите ни са били избити. Че помощ няма да дойде, така че е по-добре да се предадем. Бърнард, тя твърди, че е свързана с други ворди, които са пръснати из страната – може би дори в столицата.

Бърнард въздъхна тежко.

– Дорога – каза той, – чудя се дали не би могъл да разкажеш на Джиралди какво се случи току-що. Освен това го накарай да подготви един отряд – искам да сме готови да отблъснем атаката им.

Дорога погледна със съмнение Бърнард и Амара, но кимна мълчаливо, стана, потупа Уокър по рамото и влезе навътре в пещерата. Когато се изгуби в тъмнината, Амара неочаквано се притисна към Бърнард и се разплака. Чувстваше се унизително, но не можеше да спре. Тялото ѝ трепереше силно и тя едва успяваше да си поеме дъх.

Бърнард я прегърна, притисна я към себе си и тя продължи да потреперва още известно време.

– Тя... беше толкова чужда. Говореше толкова уверено, Бърнард. Ние ще умрем. Всички ще умрем.

Той я прегърна със силните си ръце и не каза нищо. Тя не спираше да хълца и да говори.

– Ако казва истината, значи, всичко е свършено, Бърнард. Край за всички. Вордите ще се разпръснат навсякъде.

– Спокойно – каза той. – Успокой се. Все още нищо не знаем със сигурност.

– Напротив – отвърна Амара. – Знаем. Те ще ни унищожат. Ние се сражавахме с тях, без да жалим сили, но те станаха още по-силни. А започнат ли да се разпръсват из страната, вече никой няма да може да ги спре. – Тя отново потрепери и нещо в нея сякаш се скъса. – Те ще ни избият. Ще дойдат за нас и ще ни избият.

– Ако изобщо се стигне дотам – отвърна Бърнард, – искам да се махнеш от тук. Можеш да отлетиш до Рива и Първия лорд.

Тя вдигна глава и го погледна със замъглените си от сълзите очи.

– Не искам да те изоставям. – Внезапно я заля вълна от паника и тя се вцепени. Толкова усърдно се беше опитвала да го отблъсне от себе си, за доброто и на двама им. Но през последните часове и минути всички мисли за дълг и лоялност бяха изгубили значението си. Гласът ѝ се снижи до шепот, тя улови погледа му и каза: – Не искам да оставам без теб.