Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Жалък тиранин – каза Гаел на Тави, докато излизаха. – Фурии, това не е човек, а арогантен задник!
– Той е идиот – рече Тави. – Никога не е бил в Апия, не я е проучвал. Магнус може и да е побъркан, но това не значи, че греши.
– Не беше в това проблемът – каза Ерен тихо. – Тави, не можеш просто така да спориш с маестро от Академията. Той искаше да те постави на място.
Тави изръмжа и няколко пъти удари с юмрук дланта си. После се намръщи. Наранените кокалчета на ръката го заболяха и на няколко места потече кръв.
– Фурии, Тави! – възкликна Гаел разтревожено. – Как се нарани?
– Не искам да говоря за това – отвърна Тави.
– Нека да отидем да хапнем нещо – предложи Ерен.
– Отидете вие – отвърна Тави. – Аз трябва незабавно да се явя при Гай. Сигурно ще е бесен, че изпитът е продължил толкова дълго.
– Може вече да са намерили леля ти – предположи Ерен. – И дори може тя да те чака.
– Възможно е – каза Тави. – Ще се опитате да научите каквото успеете, нали? Аз ще ви потърся веднага щом имам възможност.
Той се обърна и закрачи към стаята си, без да обръща внимание на тревожните погледи, които си размениха приятелите му. Стори му се, че чува смях, когато преминаваше покрай останалите ученици, но не беше сигурен. Във всеки случай нямаше нито време, нито намерение да си изяснява отношенията с тях. Вече почти се бе стъмнило, а трябваше да изведе Кайтай от Академията, преди Килиан да се опита да изясни кой е бил с него в Сивата кула. Тави не се притесняваше, че Килиан може да застраши Кайтай – или поне не и след като изслушаше обясненията му, – но щеше да се чувства по-добре, ако първо момичето напусне Цитаделата.
Той крачеше към стаята си, слушайки ръмженето на стомаха си, и се надяваше, че тя е останала в стаята му, както беше обещала.
Тави свърна по коридора към стаята си и застина. Намръщи се, загледан в дълбоките сенки покрай стаите на учениците. Тази редица ученически стаи се точеше срещу външната стена на Цитаделата и между тъмната каменна стена и вратите на стаите мракът беше почти пълен.
Тави не виждаше нищо пред себе си, но инстинктите му му подсказаха да се спре. Той облиза устни. Не носеше със себе си дори нож, понеже внасянето им в класните стаи беше забранено, и сега му липсваше удобната тежест на оръжието.
Той отстъпи от пътеката и се притисна към външната стена, където също щеше да бъде в сенките и слабата светлина, идваща изотзад, нямаше да го осветява. Затвори очи и се съсредоточи върху усещанията си, за да опита да разбере какво го е разтревожило.
Чу нечии широки и тихи крачки да отстъпват назад в мрака. Пое си дъх и усети острата животинска миризма, позната му от Черния коридор.
Сърцето му подскочи до гърлото. Един от канимите го чакаше в тъмнината край вратата на стаята му. Първият му инстинкт беше да побегне, но той твърдо го отхвърли. Не само защото в стаята му беше Кайтай, неподозираща опасността, но и защото за един каним подобно бягство би послужило като покана за нападение. Всъщност дори и да носеше дузина ножове със себе си, те нямаше да му помогнат особено. Да влезе в битка, би било равносилно на самоубийство. Единственият му шанс да оцелее беше да е дързък и самоуверен.
– Хей, там! – извика властно Тави към сенките. – Какво търсиш толкова далеч от Черния коридор?
От мрака се чу ниско тътнещо ръмжене, в което Тави разпозна канимски смях. После то премина в рев и Тави чу приглушен удар – вратата на стаята му се отвори. През процепа в тъмнината на коридора се плъзна лъч светлина и Тави видя как нещо огромно и космато нахлува в стаята му.
Оттам се разнесе вик, който отекна в ушите на Тави като бойна тръба. Той се хвърли напред, чу свистенето на острие, излизащо от ножницата, и тропота на падащи мебели, а после животински рев на изненада, гняв и болка. Кайтай нададе боен вик, примесен с презрителен смях, който много скоро беше заглушен от животинско ръмжене, и в този момент Тави се озова на прага.
Посланик Варг изпълваше стаята с туловището си и беше приклекнал толкова ниско, че щеше да изглежда смешно, ако в следващия миг не се беше нахвърлил с удивителна бързина към Кайтай.
Маратската девойка беше скочила върху скрина на Макс, очите ѝ пламтяха, устата ѝ беше изкривена в подигравателна усмивка. В едната си ръка държеше своя нож с острие, потъмняло от кръв, а в другата – ножа на Тави. Когато Варг посегна към нея, тя нанесе удар с двете остриета едновременно – и по тавана плисна кръв.
От рева на Варг стаята се разтресе и той с небрежен удар преобърна скрина. Девойката възкликна и падна, но се приземи върху четирите си крайника като котка. Въпреки бързината на реакцията си, тя не успя да избегне лапите на канима, който я вдигна във въздуха и я разтърси като териер – плъх. Тя изпусна ножовете и Варг се обърна към вратата.