Фурията на Академа

– Защо?

– Защото Джиралди е ранен. Ако нещо се случи с теб, командването преминава в моите ръце, а аз не съм войник. Твърде силно се нуждаем от водачеството ти, за да ти позволим да рискуваш. – Тя поклати глава. – Аз ще отида.

– Врани, не! – изсъска Бърнард.

Амара вдигна ръка.

– Напълно нормално предложение. Аз мога да говоря от наше име. И честно казано, от нас двамата аз имам повече опит в манипулирането на разговорите и преценяването на отговорите.

– Ако Дорога е прав и това е капан...

– Тогава аз ще имам повече шансове да се спася – отбеляза тя.

– Дорога – изръмжа Бърнард, – кажи ѝ колко е глупава идеята ѝ.

– Тя е права – отвърна Дорога. – Достатъчно бърза е, за да избегне капана.

Бърнард го погледна навъсено и каза:

– Благодаря ти.

Дорога се усмихна.

– Вие, алераните, се държите много глупаво с жените си. Амара не е дете, че да я защитаваш. Тя е воин.

– Благодаря ти, Дорога – каза Амара.

– Щом иска да иде там, значи, е глупав воин – каза Дорога. – И все пак е воин. Освен това, ако отиде тя, ти ще можеш да останеш тук със своя лък. Ако царицата опита нещо, застреляй я.

– Стига толкова – каза Амара.

Тя отметна наметалото си назад, за да освободи дясната си ръка, провери дали мечът ѝ се измъква лесно от ножницата и излезе от пещерата под ярката светлина на фуриените лампи. Спря се на десетина фута от царицата, леко встрани, за да даде възможност на Бърнард да стреля. Известно време гледа мълчаливо съществото. То не помръдваше и също я оглеждаше.

– Поиска да говорим – каза Амара. – Говори.

Главата на царицата се размърда странно под качулката и леко се наклони.

– Хората ти са в капан. Не можете да избягате. Предайте се и си спестете болката.

– Няма да се предадем – отвърна Амара. – Атакувайте ни на свой риск. Когато сражението започне, не чакайте пощада.

Главата на царицата се наклони на другата страна.

– Вярвате, че вашият Първи лорд ще ви изпрати помощ. Това няма да стане.

В гласа на ворда се усещаше някаква сигурност, която разклати увереността на Амара, но тя отговори спокойно и твърдо:

– Грешиш.

– Не. Ние сме прави. – Царицата леко се извърна и наметалото ѝ се раздвижи неестествено. – Вашият Първи лорд е на прага на смъртта. Куриерите ви са мъртви. Скоро народът ви ще бъде разделен от война. Никаква помощ няма да дойде.

Амара погледна царицата на вордите и усети как страхът бавно пропълзя по гърба ѝ. Съществото говореше с такава увереност. Ако казваше истината, значи, имаше вордски гнезда на още няколко места. Което означаваше, че вордската царица, за която се тревожеше Дорога, се беше добрала до столицата.

Все повече парчета от главоблъсканицата си идваха на мястото и Амара се чувстваше все по-ужасена. Фестивалът по случай изпращането на зимата се посещаваше от повечето аристократи в страната. И победите, удържани в този период, бяха особено ценни, а пораженията можеха да доведат до катастрофа. Беше очевидно, че нападенията над Курсорите не са случайни. Ако Гай наистина бе недееспособен, а на разузнавачите му беше нанесен тежък удар, разкриването на слабостта му щеше да е невероятно лесно, а оттам до избухването на гражданска война оставаше само една крачка.