Огнената кралица

— Така е, сестро — каза той и я стисна леко за рамото, преди да продължи нататък, за да потърси Лекран и да се увери, че ще оставят няколко оцелели да се измъкнат. — Така е.

Тя усеща завръщането му с прилив на радост, неопетнена от свирепата враждебност, с която той обагря ума си. Дългите дни на неговото отсъствие са били тежки. Трудно ѝ е било да овладее самотата, някога забравено чувство, което поражда у нея мъчителна болка, докато тя тъне в спомени за славните им дни заедно. Вместо гласа си сега той ѝ предлага образ, от чиято яснота тя преценява, че дълго е наблюдавал тази сцена, опитвайки се да улови всяка подробност. Стига до извода, че завръщането му не е случайно, каквото и средство да е използвал, за да крие сънищата си досега; той иска от нея да види.

Хиляда или повече варитаи и свободни мечове лежат мъртви в клисура някъде в хълмистите райони източно от Нова Кетия, ако се съди по пейзажа. Хора облечени във всевъзможни доспехи обикалят сред мъртвите, довършват ранените и събират оръжия. Тя открива, че се усмихва развеселено. „Спечелил си победа, скъпи — казва му. — Възхитително! Тъкмо си търсех причина да екзекутирам губернатора на Ескетия.“

Враждебността се усилва, мислите се сгъстяват в думи и сърцето ѝ подскача при звука на гласа му.

„Ела и се изправи срещу мен. Ще довършим това.“

Тя въздъхва, прокарва ръка през косата си и оставя взора си да се зарее над сивия океан, простиращ се зад скалата. Започва да вали, по северозападното крайбрежие зиме винаги е влажно, макар че морето е по-спокойно от обикновено. Робите ѝ се приближават забързано, понесли тента, жадуващи да заслонят императрицата си от стихиите. Тя ги отпраща с раздразнено махване с ръка. Те са опитни роби, грижовни до крайност, но за една жена, свикнала на лишения и опасности, посветеността им на удобството ѝ е дразнеща и това я кара да не съжалява за участта, която ги чака.