Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Той е само на пет години, но изглежда далеч по-голям, и сдържан. Не дава вид, че се съмнява в думите ми, но явно не иска обяснения в любов, нито майчини сълзи. Изглежда неуверен, сякаш би предпочел да не съм коленичила в двора пред него, с пълни със сълзи очи, с трепереща устна.
— Добре дошла сте в Крейгмилар — казва той, както са го научили.
Дейви Линдзи ми се покланя ниско.
— О, Дейви! Останал си със сина ми.
— Никога не бих го оставил — казва той. Поправя се: — О, не ми приписвайте заслуги, нямах къде другаде да отида. На кого му е притрябвал поет в тези бедни дни? И с него бяхме заедно тук-там. Винаги ви споменаваме в молитвите си, и съчинихме песен за вас, нали, ваша светлост? Помните ли нашата песен за английската роза?
— Така ли? — питам Джеймс, но той мълчи, поетът е този, който отговаря.
— Точно така. Ще я изпеем за вас тази вечер. Той е добър музикант, както беше баща му преди него.
Джеймс се усмихва на похвалата и вдига поглед към учителя си:
— Каза, че съм глух като пепелянка.
— А ето го и вторият ти баща, също дошъл да те посети!
Струва ми се, че усещам лека мразовита тръпка. Дейви Линдзи се покланя на Арчибалд, Джеймс кимва. Но никой от двамата не го поздравява свойски или с някаква топлота.
— Сигурно си го виждал често? — питам Ард.
— Не много често — отвръща той. — Той подписа заповед за екзекуцията ми, не забравяй.
— Подписа и помилването ви — вмята Дейви Линдзи.
Синът ми, кралят, накланя глава и не коментира това. Той е дете и въпреки това е предпазлив в обноските си, и внимава какво говори. Усещам бавно изгаряща ярост, че синът ми никога не е бил безгрижен. Катерина Арагонска поиска смъртта на баща му и така погуби детството му. Той стана крал, докато беше още в пелени; тя го създаде по свой собствен дисциплиниран образ и подобие. Не можа да създаде собствено бебе, отне ми моето.
— Е, сега ще се виждаме често — заявявам. — Бях в Англия, Джеймс, и спечелих примирие за Шотландия. Ще има мир между нашите страни и мир по границите, и ще се виждаме, когато пожелаем. Отново ще живея с теб като твоя майка. Няма ли да е прекрасно?
— Да — казва малкото момче с ясния си шотландски акцент. — Каквото пожелаете, почитаема майко. Каквото позволят моите настойници.
— Прекършили са духа му — беснея пред Ард, крачейки с едри крачки нагоре-надолу из стаята ни в кулата в Крейгмилар. — Разбиха сърцето ми.
— Нищо подобно — казва той кротко. — Възпитаван е грижливо и добре. Би трябвало да си доволна, че мисли, преди да говори, че е предпазлив.
— Би трябвало да тича наоколо и да се смее. Би трябвало да се разхожда с лодка и да бяга от учебни занятия, би трябвало да излиза на езда с коня си и да краде ябълки.
— Всичко наведнъж ли?
— Не смей да ми се подиграваш!
— Наистина, виждам, че си разстроена.
— Прогонват ме от страната, разделят ме от сина ми, а после го отглеждат тих и затворен като монах!
— Не, той е игрив и наистина бъбри безспир. Сам съм го чувал. Но, разбира се, че се стеснява в твое присъствие след толкова дълга раздяла. Чакал е завръщането ти — разбира се, че е малко смутен. Всички сме смутени. Прибираш се у дома още по-прекрасна, отколкото те помним.
— Не е това — но гневът ми е смекчен.
Той взема ръката ми.
— Това е, любов моя. Довери ми се, всичко ще бъде наред. Бъди толкова любяща към него, колкото знам, че копнееш да бъдеш, и само след броени дни той отново ще бъде твоето малко момче. Ще си играе със сестра си, и двамата ще бъдат толкова шумни и палави, колкото ти душа иска.
Накланям се към него.
— Но, Ард, когато го оставих, той имаше малък брат. Имаше малък брат, който се усмихваше и гукаше, когато ме видеше.
Той обвива ръка около талията ми и притиска главата ми към рамото си.
— Зная. Но поне все още имаме Джеймс. И можем да му направим друго малко братче.
Притискам лицето си в топлия му врат.
— Искаш още едно дете?
— Веднага — казва той. — И това дете ще се роди в Танталън, сред цялото внимание и всички удобства, с които можеш да разполагаш. Ще те облека в златен брокат с пръстени на всеки пръст, когато се оттеглиш в уединение преди раждането. И ще те пазя, докато си в уединение. Ще поръчам да ти изработят легло, украсено със златен емайл, и няма да станеш половин година.
Усмихвам се.
— Беше толкова ужасно с малката Маргарет.
— Зная. Мислех, че ще умра от страх за теб. Но сега всичко ще е по-добре.
— Значи няма нищо за обясняване или за прощаване? — питам. — Чувам такива клюки…
— Кой го е грижа какви ги приказват хората? — Той свива рамене, а после отново ме придърпва към себе си. — Би трябвало да чуеш нещата, които ми разказваха за теб!