Червени морета под червени небета

— Полудя ли? — Джийн изгледа сърдито Локи и не помръдна от вратата.

— Чуден човек си ти, братко. — Локи неспокойно огледа сабята си на верарски морски офицер. В ръцете му тя щеше да служи точно толкова за украса, колкото и сега, в ножницата. — Първо искаш да се накажеш за нещо, за което не си виновен, а после не искаш да те измъкна от грешка, която си е изцяло моя.

— Кой, по дяволите, си ти, че да ме поучаваш, Локи? Първо ти настоя аз да остана, въпреки реалната опасност, която представлявам за теб, а сега ме молиш да те предам за своя изгода? Майната ти. Ти си пет кила безумие, налято в половница.

— Това важи и за двама ни, Джийн. — Локи се усмихна пряко волята си. Имаше нещо ободряващо в това завръщане към опасността, която сам си навличаш, след равнодушната злоба на бурята. — Въпреки че ти си по-скоро гарафа, отколкото половница. Знаех си, че няма да се навиеш.

— И си много прав, по дяволите.

— Ще кажа, че много ми се щеше да видя физиономията на Страгос, като му сторим каквото там щяхме да му сторим — рече Локи. — И ми се ще да знам и каква е била, когато е дошъл мигът на хитрината.

— Е, като сме се размечтали, на мен пък ми се щат един милион солария и папагал, говорещ езика на Теринския трон. Обаче няма да ги получа, схващаш ли ми намека?

— Може би загатваш за това, че безценното планче на тоя скапаняк Страгос си е достатъчно голяма преебавка.

— Виж сега, Локи — Джийн въздъхна и гласът му поомекна. — Може би ще искат първо да си поговорим. И ако искат да говорят с теб, с тоя твой остър ум току-виж ни се разминало.

— Ти несъмнено си единственият на борда на този кораб, който все още ми се доверява за нещо — въздъхна Локи.

— РАВЕЛ! — разнесе се крясък откъм каюткомпанията.

— Нали още не си убил някой от тях, Джийн?

— Не, още не.

— РАВЕЛ! ЗНАЯ, ЧЕ СИ ВЪТРЕ, ЗНАЯ И ЧЕ МЕ ЧУВАШ!

Локи отиде до вратата на каютата и кресна иззад нея в отговор:

— Великолепен ум, Джабрил. Проследил си ме без грешка до каютата, в която съм спал непробудно и без да мръдна цялата нощ, да му се не види! Кой те насочи?

— Всички лъкове са у нас, Равел.

— Проклятие! — изруга Локи. — Значи сигурно сте влезли в оръжейната. Сигурно съм се надявал, че ще си устроим едно приятно метежче с танци или пък с песни и игри на карти, а?

— Ние сме трийсет и трима — тези, които все още мърдат, Равел! Вие там вътре сте двама, нямате нито храна, нито вода… Корабът е наш! Колко време смятате да стоите там вътре?

— Тука е много хубаво — провикна се Локи. — Имаме си хамак, маса, хубав изглед към кърмата… Дебела врата между нас и вас…