![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Нина огледа морския съд.
— Да предположим, че работи…
— Което си е голямо предположение.
— …Тогава ще успеем да настигнем „Императора на океана“ много преди да е достигнал Ню Йорк, нали?
— Точно така. Обаче има два проблема – първият е, че трябва, но някакъв начин да скочиш от „Бълхата” върху борда на „Императора”.
Нина погледна към стоманените клетки под офиса на Трули, в които освен всичко останало, се забелязваха и намотани въжета.
— Все ще измислим нещо.
— Аха. Вторият проблем е, че това ще бъде еднопосочно пътуване. Ако „Императора на океана“ не е там, където очакваме, здраво сме прецакани. Няма връщана назад.
— Защо?
— За да се задейства ефектът на супер кавитация, трябва да се вдигне определена скорост. Единственият начин това да се постигне е чрез ракета. Истинска ракета, а не такава, която се задвижва с пара.
Нина погледна към кърмата на „Водна бълха”. Между отворите на двете дюзи се забелязваше трети, по-широк отвор.
— Ракета ли?
— Да. Ракета с твърдо гориво, подобна на онези, които се изстрелват от подводниците. Щом се запали, не може да бъде спряна – и се изстрелва след трийсет секунди. Щом подводницата слезе под скоростта за суперкавитация, край. Не може отново да ускори. Има си реактивни двигатели, с които може да маневрира, но те не вдигат повече от двайсет възела. Всъщност двайсет и пет, ако не те е страх да ги изгориш.
— Единственото, за което се страхувам в момента, е, че няма да успея да спася Еди и че домът ми може да бъде взривен – каза Нина.
— Взех си бележка. – Трули изключи лебедката, хвана края на електрическия кабел и започна да го развива от макарата, след което отново скочи върху подводницата. После отвори люка. – Така, сега ще подготвя всичко и...
— Господин Трули? – Те се огледаха и видяха пазача Барни да върви към тях. – Всичко ли е наред?
— Ами да, друже – отвърна неубедително Трули. – Не се тревожи. Аз просто... – Той погледна към отворения люк. – Мисля, че ключовете ми са там вътре.
Барни изгледа Нина подозрително, след което я подмина и се приближи към края на дока.
— На мен ми се струва, че се каните да подкарате това нещо.
Трули го погледна с кисела усмивка.
— Не знам какво те кара да си мислиш така.
— Нали знаете, че господин Корвус трябва да даде разрешение за всеки курс. – Ръката на Барни се насочи към кобура му. – Мисля, че трябва да се върнете на дока и – ох!
Той се олюля и се свлече на дока. Пожарогасителят, с който Нина го беше ударила по главата, изтрака на земята до него, а Нина сложи ръце на хълбоците си и се обърна към Трули.
— И така. Мат, готови ли сме за тръгване?
— Доста си се променила откакто те срещнах за пръв път – промърмори той, след което скочи заедно с кабела през люка.
* * *
Петнайсет минути по-късно припадналият Барни лежеше завързан и заключен в една от стоманените клетки, а автоматичната ролетна врата в края на дока бе вдигната. Откъм морето подухваше студен вятър и вълните клатеха „Водна бълха”, която поскръцваше и леко се удряше в гумените брони, монтирани на дока.
Главата на Трули се подаде през люка.
— Хайде, готови сме. Свързах GPS приемника с бордовия компютър, но докато сме под водата той няма да може да работи. Така че, ако междувременно „Императорът на океана” смени курса, значи сме прецакани.
— Ще се наложи да рискуваме.
Трули не изглеждаше особено убеден, но независимо от това й подаде ръка.
— Добре тогава. Скачай на борда. Но те предупреждавам, че е малко тесничко.
Тя се хвана за ръката му и стъпи върху корпуса на „Бълхата”. Подводницата се заклати под допълнителната тежест. Щом се убеди, че тя няма да се подхлъзне, Трули се шмугна обратно в кабината. Нина внимателно го последва, като се спусна с краката напред.
— Боже, определено не се шегуваше – каза тя. Кабината едва побираше един човек, какво оставаше за двама. Малката седалка бе разположена удобно пред контролния пулт. Лосът за управление, подобно на онези от леките въздушни съдове, стърчеше от пулта, който представляваше доста сложно изглеждаща купчина от измервателни уреди и превключватели, над които се издигаше LCD монитор с клавиатура. Трули вече се беше настанил на седалката, затова тя бе принудена да се свие в тясното местенце до него.
— Къде да отида?
— Боя се, че няма къде другаде. Трябва да легнеш и да се извиеш около седалката с гръб към кърмата.
— Ох, страхотно.
— Все още ли искаш да го направим?
Нина се изви непохватно в тясното място.
— Не искай да го правя. Но трябва.