Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Хюрем задържа поглед върху нея и се опита гласът й да прозвучи колкото може по-топло:

– Кажи ми истината, момиче!

Есма се сви на пода до коленете на Хюрем. Само да я докоснеше и щеше да се разплаче.

– Има ли си някого?

– Как може, султанке! За бога!

– Влюбена ли е в някого Михримах?

Есма й идеше да викне: „Да! Ти си й майка, не виждаш ли каква мъка е легнала на душата й!“ но отсече според нея с най-убедителния си тон:

– Не! Не е! Кълна се, че не е! Моята красива принцеса е честна и почтена като ангел!

– Виж, пак те питам. Кажи ми истината! Влюбена ли е Михримах в някого?

– Султанке, повярвайте, няма такова нещо!

– Тогава каква е тази работа с пазара?

– Не знам! – отговори най-чистосърдечно Есма. – Всеки, който отиде до Чешмата на Дилруба и се връща оттам, не спира да я описва. Явно принцесата се е заинтересувала. Е, от друга страна, задала се е и сватбата. Говори се, че ще бъде след победното по волята на Аллах завръщане на нашия повелител от Багдад. И ето на, принцесата каза: „Ще видим Чешмата на Дилруба, а и ще поразгледаме копринените платове в Капалъ чаршъ“.

– Чудесно, отлично! Браво на вас, определили сте даже и кога ще е сватбата! И какви ги приказва моята дъщеря? Негово Величество моя султан е още тук. Не се знае кога ще тръгне, кога ще се върне. Кой ще повярва, че иска да отиде, за да гледа копринени платове за сватбата?

– На мен ми каза това, майко султанке. Колко ум има в главицата на една дадъ, че да преценява думите на господарката си.

– А ти за какво си там, Есма? Не можа ли да й кажеш, че не може. Не й ли каза, че не е редно дъщерята на падишаха да се мотае по пазара?

– Може ли да не й кажа? Но принцесата веднъж рече ли нещо, не се връща повече назад.

„Тя лъже! – веднага позна Хюрем. – Съвсем ясно личи, че лъже. Умира от страх. Но е предана на дъщеря ми до смърт“.

Обърна се и погледна към Мерзука. Колкото татарката беше привързана към нея, толкова и Есма беше вярна на дъщеря й. Приятно й стана. Изпита гордост, че Михримах може да породи подобно чувства. Скришом смигна на Мерзука, че я лъжат. Мерзука й кимна утвърдително с глава: „Есма лъже“. Сега вече нещата опряха дотам, че лъжата трябваше да излезе наяве.

– Ще се доверя на теб и ще ви разреша да го направите. Ще ви пуснем в четвъртък следобед да се преоблечете в други дрехи, да излезете от двореца и да посетите двете места, за които ми говорите. Обаче ако си ме излъгала... Ако в цялата тази работа се появи някой Чапаногау41 после не отговарям. Отиваш да се хвърлиш в морето от Сарайбурну. Ясно ли е?

Не след дълго Есма си тръгна от господарката майка. Какво можеше да й каже? Как можеше да каже на Хюрем ханъм, законната съпруга на султан Сюлейман: „Твоята дъщеря е влюбена в един моряк епилептик.