Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Внезапно безпокойство обхвана Хюрем – заради поведението на дъщеря й, заради тона и погледите й. Замисли се: „Какво ли иска да направи това момиче?“

– А какъв е? Ако не ви притеснявам, мога ли да узная по каква тема ще говорите с баща си?

– Разбира се! – отговори Михримах с готовност.

Е, наистина, Хюрем не очакваше такава реакция. Постара се да прикрие изненадата.

– От толкова дни си го мисля! – продължи Михримах. – Казват, че скоро щяло да има военен поход. Нашият баща, а след него и Ибрахим паша, щял да стигне чак до Багдад. Как мислите, на кого ли ще повери трона си през това време?

Хюрем моментално изтръпна от ужас. Не посмя да попита какво ли си е намислила дъщеря й.

– Великият везир – на поход. Нашият бъдещ съпруг, въшливият везир паша, ще върви неотлъчно с баща ни до Багдад, ясно е като бял ден. Еее? Кой ще остане в тила? Нашият баща ще повери Великата Османска империя на някой глупав везир ли? Според мен най-уместно е... – Преди да довърши, тя погледна майка си право в очите. Със злорадство се полюбува на паниката в тези женски очи. – ...да остави в столицата като свой представител някой от принцовете. Ще го попитам дали смята, преди да тръгне на поход, да извика престолонаследника принц Мустафа. Ако ме попита: „Ти какво мислиш?“, ще му отговоря: „Според мен е уместно“.

Веднага си обърна гърба и тръгна към вратата.

– В никакъв случай! – викна подире й Хюрем. – В никакъв случай, ти казвам! Не го прави!

– Какво казахте, валиде?

Хюрем изгледа дъщеря си настървено.

– Изпрати ми Есма! – изпъшка тя. – Искам да си поговоря с нея по въпроса за пазара и чешмата. Да обсъдим какви мерки да вземем, за да изведем дъщеря си тайно от двореца.

От страх, да не би майка й да се откаже, Михримах направо изхвърча от радост.

Хюрем дълго време гледа с безизразен поглед към затворената вече врата, през която излезе дъщеря й.

Защо Михримах постъпваше така? Въобще не й повярва, че тя ще отиде при баща си и ще му каже: „Остави Мустафа като твой упълномощен представител“. За миг дори! Знаеше, че това е детинска закана. Умът й беше в причината, която принуди дъщеря й да захване тази игра. Защо например искаше да отиде при Чешмата на Дилруба? Какво се криеше зад желанието й да посети пазара и да разгледа копринените платове. Проблемът беше: защо?

„Ех, умнице моя! – възкликна наум. – Нещо те мъчи, а? Нещо, което те е отчаяло толкова много, че да стигнеш до заплахи към майки си. Добре де, каква е тази девическа мъка? Рюстем ли? Още ли не си разбрала, хубавице моя, че за да оцелеем, имаме огромна нужда от мръсната душа на Рюстем, от нечистата му съвест, от отровния му език. По-добре да я нямахме, моя Михримах, само че какво да се прави, ето че имаме нужда“.

На вратата се почука, но Хюрем не се обади. Сети се, че може да е дошла гувернантката на Михримах. Без ответ отвътре вратата бавно се отвори и се подаде само една глава.

– Помислих си, че ще имаш нужда от мен.

Беше Мерзука.

– Ела, Мерзука! Добре си помислила. Пламнала ми е главата!