![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Успя ли да чуеш какво говореше Исмаил?
– Чух го. Викаше „Върви по дяволите, Алехандро!“.
– Алехандро ли?
– Да, сержант. Сигурен съм, че го чух много добре. Веднъж изрече и това: „Остави ме на мира, Алехандро!“
***
– Имаш посетител при портала!
Изуми се. „Кой ли е? – запита се. – Да не би оня проклетник?“
Дали можеше да е той? Може би е дошъл, защото Исмаил си траеше. Да му потърси сметка. Да го пита защо не е изпълнил заповедта. Но до деня на срещата оставаше още време.
Тръгна към портала умислен: „Оня с гадната физиономия никога няма да предприеме такъв риск!“.
Като стигна до върбата, видя смугъл мъж.
– Ти ли си Исмаил от Алаийе? – попита го онзи шепнешком.
– Така ми казват.
– Така ли, иначе ли?... Нямам какво да говоря с такъв, дето се и изразява двусмислено.
Учуди се. Обезпокои го както пронизващият поглед на смуглия, така и острият му език. Замисли се: „Кой ли е този?“
– И да съм този, кой ме пита? И аз няма да отговарям на някого, който не се е представил.
– Мен ме наричат Али. Али Ипекчи.
Съвсем се обърка. Че каква работа можеше да има с него един търговец на коприна?
– И каква работа те доведе тук, Али Ипекчи? – ехидно му се усмихни Исмаил. – Да ме препашеш с копринен колан ли?
– Не знам дали ятаганът е по-остър от езика ти. Но това, което имам да ти казвам, е по-остро и от ятаган. Ако нямах задачата да ти предам едно съобщение, щях да те докопам за дългия език и да ти го изтръгна до корен. Да се благодариш на този, който ме изпрати при теб.
Кръстосаха погледи.
– Ти също, Ипекчи, като си обереш крушите оттук, моли се да останеш цял и невредим. Казвай каквото имаш да казваш и се махай oт главата ми. Кой те изпраща?
Али го погледна отгоре, обърна му гръб. Пристъпи към портала. Пак се обърна и прошепна:
– Михримах!
Без малко сърцето му щеше да изхвръкне. Какво беше това? Капан ли? Парола ли? Що за проклетия? Моментално се приближи до Али.
– Добре ли чух какво каза, господине?
Али сграбчи вдигната да го хване за яката ръка.
– По-полека, смелчаго! Излишните вълнения са вредни за здравето.
– Каква ти е новината?
– Ако искаш да видиш кой ме изпраща, идущия четвъртък следобед ела в Капалъ чаршъ. Попитай за Али Ипекчи. Ще ти покажат моя дюкян в уличката Ипекчи Чъкмаз.
Разумът му непрестанно сигнализираше: „Добре ли чух, Михримах ли каза? Михримах ме вика? Нима е възможно?“ Не знаеше какво да мисли, какво да говори. Постоя така със слисан поглед.
– Че какво ще правя в твоя дюкян? – сети се най-накрая да попита.
Али се засмя.
– Това беше съобщението. По-нататък – не знам. – Обърна се. И както се отдалечаваше, подхвърли: – Да не кажеш, че не съм ти предал. Не ме питай каква сметка имам от това. Цялата тази работа ще завърши със смърт.
Али разбута увисналите над главата му върбови клони и си тръгна.
Алехандро остана да стърчи там още известно време.
Това трябва да беше някакво чудо. Може би стотици пъти негласно беше надавал зов: Михримах! Михримах! Михримах! Възможно ли беше? Дъщерята на най-големия му враг щяла да го очаква в проходите на пазара, на някаква тясна уличка.
Каквото и да е, беше знак от Бога.
Ето че го предупреждаваше. Припомняше му неговия свещен дълг. Жертвата му идваше на крака, за да изпълни проклетата заповед.
Михримах! Жертвата!
Сети се за съня. Отново видя как замахва светкавично с кама в ръката, как върху шията на Михримах се появява червена резка, как девойката притиска гърлото си с ръка, за да спре бликащия оттам фонтан от кръв. Отново чу гласа на онази жена: „Исмаил, сине! Какво направи?“.
Всяко нещо, всичко, което изживяваше, беше знак от висшата сила. На път към двора на казармата по лицето му играеше усмивка, която би накарала всеки срещнат да настръхне. Сети се за последните думи на Али Ипекчи: „Цялата тази работа ще завърши със смърт“.
– Божествен Ипекчи – призова го той наум. – За каква смърт ми говориш? Смъртта – това съм аз!
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
– Не може! – рече и отсече Хюрем. – Къде се е чуло и видяло такова нещо!
Михримах й се усмихна подкупващо:
– Досега и ние знаехме, че нашата валиде прави все невиждани и нечувани неща. Значи сме се лъгали?
– Има възможни и невъзможни неща, дъще. Шпионите на Гюлбахар са на всяка крачка. Аллах да ни пази...
– Никой няма да узнае, мамо! Ще изляза предрешена. Кой ще види, че и да ме познае?
Хюрем се огледа тревожно наоколо.
– Подслушват ни даже и в този момент!