Приключенията на Казанова

Вторият ден след първото ми посещение беше четвъртък и пашата не пропусна, съгласно обещанието си, да ми изпрати един еничарин. Той дойде към единадесет часа, аз го последвах и този път намерих пашата облечен по турски. Гостите му скоро дойдоха и ние, осем на брой, седнахме на масата, всички във весело настроение. Обядът беше съвсем френски както по тържествеността си, така и по приготовлението на ястията. Неговият интендант и готвачът му бяха двама истински французи-отстъпници.

Той ми представи всички сътрапезници и ми назова имената им, но повод за разговор се яви едва към края на обяда. Разговорът бе воден изключително на италиански. Турците не казаха нито дума на техния език, дори и за да направят и най-малката забележка. Всеки гост имаше от дясната си страна една бутилка, съдържаща вероятно бяло вино или хидромел. Знам само, че аз, както и господин Боневал, който седеше от дясната ми страна, пиехме отлично бяло бургундско вино.

Аз трябваше да разказвам за Венеция и особено за Рим, и това доведе разговора върху религията, но не върху догмата. Ограничих се върху ученията и литургическите обреди. Един от гостите, когото наричаха ефенди, понеже някога бил министър на външните работи, каза, че имал в Рим един приятел в лицето на венецианския посланик, за когото изказа само похвали. Споделих, че имам от същия едно писмо до един мюсюлмански господин, когото той също нарича свой приятел. Намерих писмото и назовах името, отбелязано в адреса. Той пожела да прочете писмото и след като целуна подписа, стана, за да ме прегърне. Тази постъпка развълнува господин де Боневал и цялото общество. Ефенди, на име Исмаил, покани Осман паша да ме придружи у него на обяд в един определен от него ден.

Въпреки голямото внимание на благородния ефенди, мен ме интересуваше през цялото време на прекрасния обяд един красив човек, който изглеждаше на около шестдесет години и чието лице съчетаваше израза на мъдрост с най-съвършената благост. Две години по-късно аз открих чертите му в красивата глава на венецианския сенатор господин де Брагадино, за когото ще говоря, когато стигнем дотам. Той ме слушаше с най-голямо внимание, без да каже нито дума. В едно общество един човек, чието лице и държане заинтригуват, дразни силно любопитството на тези, които не го познават. Когато напуснахме столовата, попитах господин де Боневал кой е той. Последният ми отговори, че бил богат човек, философ с общопризната справедливост, чиято чистота на нравите била толкова голяма, колкото и уважението му към религията. Посъветва ме да поддържам връзки с него, ако той прояви интерес към мен.

Този съвет ме зарадва и след като направихме една разходка из алеите на неговата градина и се завърнахме отново в мебелирания по турски вкус салон, аз нарочно седнах близко до Юсуф Али. Това беше името на турчина, който ме беше заинтересувал. Той ми предложи най-приятелски своята лула. Аз я отказах вежливо и взех тази, която ми поднесе слугата на Боневал. В обществото на пушачи винаги съм пушил или съм се оттеглял, защото бях си въобразил, че гълтам дима на другите, а тази мисъл ме възмущаваше. Затова никога не можах да разбера как иначе толкова любезният красив пол в Германия може да диша задушаващия дим на пушачите.