Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
След двайсет минути бяхме в спешната зала на болницата „Маунт Синай“, а предварителната прогноза беше ужасна: Елиът с понесъл известно мозъчно увреждане. Все още не можеха да кажат дали ще е напълно парализиран, или не.
По пътя за болницата Графинята се обади на Барт. Сега влязох след него в интензивното отделение, където царуваше непогрешимият мирис на смърт. Елиът лежеше по гръб върху масата за преглед, заобиколен от четирима доктори и две сестри.
Барт не работеше в „Маунт Синай“, но репутацията му явно му отваряше всякакви врати. Нямаше лекар в града, който да не го знае. Един дългуч в бяла престилка обяви:
— В кома е, доктор Грийн. Не е способен на самостоятелно дишане. Функционирането на мозъка му е потиснато и има седем счупени ребра. Поставихме му епинефрин, но няма признаци на подобрение. — Докторът погледна Барт право в очите и бавно поклати глава, сиреч: „Няма да го бъде“.
В този момент Барт Грийн направи нещо съвсем неочаквано. С абсолютна самоувереност отиде при Елиът, сграбчи го за раменете, наведе се над ухото му и строго извика:
— Елиът! Веднага ставай! — И го раздруса енергично. — Аз съм доктор Барт Грийн, Елиът, и ти казвам да престанеш да се ебаваш и моментално да отвориш очи! Жена ти чака отвън и иска да те види!
И хей така, изведнъж — въпреки последните думи, дето Елен го чакала, при които повечето мъже биха предпочели смъртта — Елиът изпълни заповедта на Барт и отвори очи. Секунда по-късно мозъкът му възстанови нормалните си функции. Огледах се: нямаше доктор или сестра да не е със зяпнала уста.
И аз бях зяпнал. Присъствах на чудо, изпълнено от чудотворец. Заклатих глава от възхита, а с ъгълчето на окото си зърнах голяма спринцовка, пълна с безцветна течност. Присвих очи да разчета етикета. Морфин. Тези пък, рекох си, тръгнали да дават морфин на умиращ!
Изведнъж ме обзе ужасното желание да грабна иглата с морфина и да си я забия в гъза. И аз не знам защо. Почти месец бях стоял трезвен, но в момента това някак си бе без значение. Огледах стаята. Всички се бяха надвесили над Елиът, все още шашнати от забележителния обрат в състоянието му. Приплъзнах се към металния поднос, нехайно грабнах спринцовката и я пуснах в джоба на късите си панталонки.
Само миг по-късно усетих как джобът ми става топъл… и още по-топъл… О, Исусе мили! Морфинът прогаря дупка в джоба ми! Трябва моментално да се боцна!
— Това е най-невероятното нещо, което съм виждал през живота си, Барт — рекох му. — Излизам навън да съобщя добрата новина на всички.
Когато казах на групата в чакалнята за чудодейното възстановяване на Елиът, Елен ревна от щастие и се хвърли да ме прегръща. Отместих я и казах, че търся по спешност тоалетната. Докато вървях нататък, Графинята ме сграбчи за ръка и попита:
— Добре ли си, миличко? Никак не ми изглеждаш добре.
Усмихнах се на жена си и отвърнах:
— Нищо ми няма. Просто трябва да отида до тоалетната.
В мига, в който свърнах зад ъгъла, хукнах като спринтьор на олимпиада. Блъснах вратата на тоалетната, влязох в една от кабинките, заключих се, извадих спринцовката, свалих панталона и се надупих. Страшното дойде, точно когато се канех да забия иглата.
Спринцовката нямаше бутало.
Беше от ония новоизмислени обезопасени спринцовки, на които буталният механизъм се поставя в последния момент. В ръцете си държах абсолютно безполезен цилиндър морфин с игла в единия край. Почувствах се направо покрусен. Огледах иглата. И над главата ми светна крушка: идея!
Вдигнах гащи, изтичах до магазинчето за подаръци и си купих близалка, после хукнах обратно в тоалетната. Забих иглата в задника си, после с пръчката на смукалката натиснах в центъра на спринцовката, докато си вкарах и последната капка морфин. Изведнъж в мен експлодира цяло буре барут и ме разтресе из основи.
Боже милостиви! — рекох си. Трябва да съм улучил някоя вена, щото почна да ме хвърля много яко. Както си стоях, изведнъж се озовах на колене на пода, устата ми бе пресъхнала, а някой сякаш бе пуснал червата ми в гореща вана, очите ми горяха като въглени, ушите ми дрънчаха, сякаш в главата ми бяха сложили Камбаната на свободата, а сфинктерът ми бе по-обтегнат и от барабанна кожа — и ми беше адски гот!
Така си седях аз, героят, на пода на тоалетната, със свалени гащи и стърчаща от гъза спринцовка, но в един миг ми мина през ум, че Графинята може да се разтревожи къде съм.
Минута по-късно бях в коридора, на път към Графинята, когато някаква бабичка-еврейка ми рече: