Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Толкова усилия бяха вложени в удара, че когато острието излезе през едната задна лапа на гаргойла, Тави се завъртя в кръг и се озова на една крачка от другата лапа — точно навреме, за да повтори същото движение, насочено към нея, с нов яростен сноп от искри и стържене на изтерзан камък.
Гаргойлът се килна на една страна, удряйки с предните си лапи — но Тави напълно беше прекъснал първоначалната му връзка със земята и гаргойлът започна да се разпада, започвайки от пънчетата на отрязаните лапи, сякаш изтичаше чакъл.
Другият гаргойл явно оцени опасността, която представляваше Тави, и насочи вниманието си от Варг към младежа. Преди Тави да дойде на себе си след своята атака, вторият гаргойл изрева, звук като от малко земетресение, и заби всичките си четири лапи в земята, за да се зареди.
Тави разбра, че ако изчака гаргойла да се зареди, той ще успее да го размаже само с помощта на собствената си инерция. В отчаянието си използва въздушно призоваване и светът около него се забави до кристална яснота, а собствените му движения му изглеждаха размити и приличащи на мързелив танц.
Изненадано осъзна, че няма шанс напълно да се отклони от засиления гаргойл, затова просто се съсредоточи върху минимизиране на удара. Той отскочи на една страна, с изпънато тяло и протегнати напред ръце, и се завъртя във въздуха.
Гаргойлът го удари по двата глезена, когато тялото му вече беше успоредно на земята. Силата на удара изхвърли краката на Тави напред и го завъртя.
Беше изключително болезнен удар и субективно забавеното време от призоваването на въздуха му позволи да го усети напълно, нарушавайки концентрацията му. Светът се върна в нормалната си скорост и той удари силно земята, приземявайки се по корем.
Левият му глезен просто изгаряше от болка и беше сигурен, че си е спечелил поне навяхване. Той посегна към стоманата на острието и усещането за болка намаля — не че тя напълно изчезна, но поне стана незначителна и можеше да забрави за нея.
Гаргойлът се обърна, описвайки широк полукръг, като яростно работещите му крайници разораваха бразди по моравата, и отново нападна. По времето, когато стигна до него, Тави вече беше на крака и в последната секунда отстъпи крачка встрани, а мечът му с плавно движение проряза уродливото рамо на нападателя.
Щом намери слабо място, той използва предимството си и докато гаргойлът се опитваше отново да се обърне към него, Тави го последва, придържайки се плътно до хълбока му, така че да не може да го достигне.
Единственият недостатък на тази тактика беше, че трябваше да се движи и не можеше да улучи момента, когато да стъпи здраво на крака, за да нанесе удар и да довърши каменната фурия, но той продължи да нарязва главата и раменете й отново и отново с късото си острие, изрязвайки клиновидни парчета от тялото на гаргойла.
Но в един момент пострадалият крак го подведе и отказа да го удържа. Той падна на едно коляно и гаргойлът се обърна към него.
Без пространство за засилка масата на гаргойла представляваше по-малката заплаха при сблъсък, но силата му беше чудовищна.
Тави се гмурна под атакуващите крайници и насочи бронираното си рамо към гърдите на гаргойла, като изкрещя и инстинктивно призова силите на земята под краката му. Силата на земното призоваване нахлу през него и…
… и спря гаргойла.
Тави изрева и продължи напред срещу земната фурия, използвайки всяка унция сила, която можеше да събере. Той напредна инч, после още шест, а след това фурията на земята изведнъж отстъпи и падна по гръб под неговия натиск.
Мечът на Тави излетя и той нанесе тежък удар във вдлъбнатината на гърдите на гаргойла, в точката, където, както той знаеше, гаргойлът е най-уязвим.
Мечът удари с още един фонтан от искри и тялото на гаргойла се напука и натроши, след което се разлетя на десетки парчета със звук, подобен на гръм. Силата, с която парчетата се сблъскваха едно с друго, ги караше да се рушат, някои от тях все още потрепваха, в тях все още се усещаше присъствието на фурията.
— Варг! — изрева Тави. — Ставай! — знанията му по канимски едва ли бяха всестранни, но можеше да произнася доста думи. — Варг! Нарш ралг, враните да те вземат!
Той пристъпи до канима, за няколко секунди изпитвайки завист, и го огледа. Кракът на Варг кървеше силно на мястото, където беше промушен от копието, но не изглеждаше артерията да е засегната.
Черната му козина беше покрита с прах от натрошени камъни, а по всяка част на тялото му Тави забеляза множество дълбоки и плитки порязвания. Не беше достатъчно запознат с физиологията на канимите, за да каже с пълна сигурност, но гръдният кош на Варг изглеждаше деформиран, а едната му ръка най-вероятно беше счупена.